Прокобата Тутанкамон [bg]

— Трябва да ме изпратите на север — предложи Хоремхеб, — мен и генерал Рамзес. Ще съберем легионите на Хор и Изис.

— А ако загубите? Ако войниците се разбунтуват? Ето ни там, откъдето тръгнахме. Ще останем напълно беззащитни. Маху — посочи ме с ръка Ай, — искам твоето мнение.

— Легионите на Изис и Хор трябва да бъдат изтеглени обратно в Тива, за да я защитават, а също и да ни пазят от въстание. Трябва да печелим време, да разберем кой е този узурпатор и какви са намеренията му.

— А какво е личното ти мнение? — пожела да узнае Рамзес.

— Той е узурпатор — отвърнах аз с увереност, която не чувствах. — Всички знаем как царицата на Ехнатон, Нефертити, се разболя и почина.

— Отровена! — извика Туту. — Тя беше отровена!

— По собствената си воля — излъгах.

Туту се усмихна на себе си и отмести поглед.

— Но с Ехнатон е различно — обади се Мерире. — Зададох въпрос. Къде е тялото му?

— Колко бързо ще се разпространи тази новина из Тива? — попитах, игнорирайки първожреца.

— До една седмица — отвърна Ай.

— В такъв случай трябва да издадем прокламации, с които обявяваме този Ехнатон за узурпатор, измамник, финансиран и подкрепян от чужда войска.

— Но той носи печатите — протестира Мерире. — Развява знамето на Атон. Маху, ами ако тази жена е самозванка, но Ехнатон наистина се е върнал?

Не можех да отмина тази възможност.

— Какво знаем за изчезването на Ехнатон? — продължи Мерире гладко. — Знаем, че отиде в Червените земи и не се върна.

— А има и още, нали? — попита Ай уморено. — Нали така, Майа?

Надзирателят седеше с прегърбени рамене. Промърмори нещо под носа си. Рамзес му извика да говори по-високо.

— Когато Ехнатон изчезна — каза Майа с поглед в тавана, сякаш запленен от синята боя, от сребърните и златните звезди по него, — с него изчезна и значителна част от съкровището му.

— Откраднато — заяви Рамзес. — Ахетатон беше в хаос. Хората са вземали каквото могат. — Огледа набързо седящите. — Придворни, чиновници, жреци.

— Не! — поклати глава Майа. — Това беше личното съкровище на фараона. Злато, сребро, скъпоценни камъни, около шест големи ковчежета. Може да се пренесе от… седем-осем мулета — пресметна той.

— И защо сте го крили досега? — поинтересува се Хюйи.

— Защото е нужно време — отвърна Майа остро. — Защото, лорд Хюйи, отнема време да се прегледат всички архиви, да се установи какво имаме и какво — не. А сега ви казвам, че нямаме много. Ако настоящата криза продължи, ще се наложи да започнем да сваляме златото и среброто от храмовете, да претопяваме свещени съдове. Генерал Рамзес — махна с ръка Майа — говори за войски, но само боговете знаят как ще ги изхранваме, въоръжаваме и плащаме.