![Обект № 522 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/0/646103-download.jpg)
Обект № 522 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #8
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-022-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:
— Познавали ли са се?
— Отначало Артър каза, че не я е познавал, но после се сети, че може и да са се срещали. В една картинна галерия, която посещава от време на време. Не си спомня обаче да са се заговаряли.
Джуди спря поглед върху бялата дъска със схематичния план за залавяне на Логан в Англия.
Райм си спомни друга случка с Артър.
Ще се надбягваме до онова дърво… Не, глупчо… онзи явор там. Печели, който пръв пипне ствола! На три. Едно… две… старт!
Не каза три!
— Има още нещо, нали, Джуди? Разкажи ни — намеси се Сакс.
Беше видяла нещо в очите на жената, предположи Райм.
— Просто съм притеснена. Също и за децата. За тях е истински кошмар. Съседите ни гледат като терористи.
— Съжалявам, че трябва да съм толкова настоятелна, но е много важно да знаем всички факти. Моля те.
Джуди отново се изчерви и притисна с ръце коленете си. Райм и Сакс имаха приятелка, която работеше в Калифорнийското бюро за разследване — Кейтрин Данс. Тя беше специалист по кинесика — науката за разчитане на мимиките и жестовете. Райм смяташе тези умения за второстепенни спрямо криминалистиката, но уважаваше Данс и бе научил някои неща от специалността й. Сега виждаше, че Джуди Райм е силно стресирана.
— Разкажи ни — подкани я Сакс.
— Ами, просто полицията намери някои други доказателства. Е, не точно доказателства. Не категорични улики. Но… изкараха, че Артър е имал връзка с жената.
— Какво мислиш за това? — попита Сакс.
— Не мисля, че е вярно.
Райм забеляза по-мекия начин на изразяване. Отрицанието не беше категорично, както за убийството и кражбата. Тя отчаяно се надяваше отговорът да е „не", но сигурно бе достигнала до същото заключение, до което и Райм: ако жената е била любовница на Артър, това беше в негова полза. По-вероятно е да ограбиш непозната, отколкото любовницата си. Въпреки това като съпруга и майка тя се молеше отговорът да е отрицателен.
Джуди вдигна очи и по-смело погледна Райм, количката и другите апарати, от които зависеше животът му.
— Каквото и да е ставало, той не е убил тази жена. Не е възможно да го е направил. Чувствам го с душата си… Можете ли да направите нещо?
Райм и Сакс се спогледаха.
— Съжалявам, Джуди — отговори той. — В момента работим по важен случай. Много сме близко до залавянето на опасен престъпник. Не можем да го оставим.
— Не очаквам такова нещо. Просто… нещо. Не знам какво друго да направя.
Устните й затрепериха.
— Ще проведем няколко разговора, ще разучим каквото можем. Не мога да ти дам информацията, която не е достъпна на адвоката ти, но мога да ти кажа честно какво мисля за шансовете на прокурора да издейства присъда.
— О, благодаря ти, Линкълн.
— Кой е адвокатът му?
Тя им каза името и телефонния номер. Адвокатът беше известен и скъпо платен, Райм го познаваше. Имаше обаче повече опит в дела за финансови престъпления, отколкото за убийства.
Сакс попита кой е обвинителят.
— Бърнард Гросман. Мога да ви дам номера му.
— Няма нужда — отвърна младата полицайка. — Имам го. Работили сме заедно. Разумен човек е. Предполагам, че е предложил на съпруга ти споразумение.
— Да, и адвокатът ни искаше да приеме. Арт обаче отказа. Настоява, че е станала грешка, че всичко ще се изясни. Но невинаги става така, нали? Понякога хората отиват в затвора, дори да са невинни, нали?
„Да, случва се" — помисли си Райм, но каза само:
— Е, ще проведа няколко телефонни разговора.
Тя стана.
— Не мога да ти опиша колко съжалявам, че допуснахме така да загубим връзка. Непростимо.
За негова изненада Джуди Райм се приближи до количката, наведе се и отърка бузата си в неговата. Райм подуши миризмата на пот и две други миризми, може би на дезодорант и на лак за коса. Не долови парфюм. Джуди не изглеждаше да е от жените, които използват парфюми.
— Благодаря, Линкълн. — Тя тръгна към вратата, но спря. Обърна се към двамата и добави: — Каквото и да откриете за Артър и жената, не ме е грижа. Важно е само да не отиде в затвора.
— Ще направя каквото мога. Ще ти се обадя, ако открием нещо конкретно.
Сакс я изпрати до външната врата.
Когато се върна, Райм каза:
— Нека първо да поговорим с адвоката.
— Съжалявам, Райм. — След като той се намръщи, тя добави: — Имам предвид, че сигурно ти е трудно.
— Защо?
— Ами, толкова близък роднина да е обвинен за убийство.
Райм сви рамене, един от малкото жестове, които бе способен да прави.