Обект № 522 [bg]

— Леле, доста силни доказателства, Райм — отбеляза Сакс, като се отдръпна назад и постави ръце на кръста си.

— Предплатен мобилен номер… И тези бележки с името „Арт". Но никъде няма адрес, служебен или домашен. Това наистина намирисва на любовна афера… Има ли други подробности?

— Не. Остават само снимките.

— Закачи ги.

Райм заразглежда написаното на дъската. Съжаляваше, че не е провел лично огледа на местопрестъплението — тоест чрез Амелия Сакс, както често правеха: с радиостанция или видеокамера, която тя носеше, докато търсеше веществени доказателства. Криминолозите изглежда си бяха свършили добре работата, но имаше пропуски. Нямаше снимки от другите помещения в апартамента освен от стаята на убийството. А пък ножът… Райм видя снимката на кървавото оръжие под леглото. Един полицай държеше покривката повдигната, за да открие по-добра видимост за фотоапарата. Дали ножът е бил закрит под плата (което би означавало, че престъпникът е пропуснал да го вземе в бързината), или се е виждал, което би навело на предположението, че е подхвърлен?

Огледа снимката на смачкани хартии на пода, явно от опаковката на картината на Прескът.

— Нещо не е наред — прошепна Райм.

Сакс, която стоеше пред дъската с ръце на кръста, го погледна.

— Картината — продължи той.

— Какво за нея?

— Лагранж спомена два мотива. Първо, Артър е откраднал картината за заблуда на полицията, защото е убил Алис, за да не му се бърка в личния живот.

— Да.

— Само че за да направи така, че едно убийството да изглежда случайно, извършено при грабеж, разумният убиец не би откраднал нещо, което може да бъде свързано с него. Спомни си, че Артър е имал картина на Прескът. Галериите са му изпращали проспекти за негови изложби.

— Така е, Райм. Няма логика.

— А пък ако толкова много е искал картината, но не е можел да си я купи… Е, в този случай би било много по-безопасно да влезе и да я открадне през деня, когато собственичката е на работа, а не да я убива. — Райм се замисли и за поведението на братовчед си, макар че обикновено не обръщаше внимание на това, когато преценяваше нечия вина. — Може би не се е преструвал на невинен. Може би наистина е невинен… Доста силни доказателства, казваш. Не. Твърде силни.