Алхимикът от Сенките [bg]

В този момент чуха гласа на Алмадес, който викаше:

— Капитане!

Ла Фарг отвори вратата и видя учителя по фехтовка, който се беше качил по стълбите и се намираше в другата част на коридора.

— Конници, капитане.

— Колко са?

— Най-малко петима според Сен Люк.

Дракончето нададе кратък и пронизителен писък зад гърба на Ла Фарг. Отвън вече се чуваше цвилене на жребци.

— Седем са — обяви Алесандра спокойно. — Седем.

— Не мърдайте оттук! — нареди ѝ старият благородник, без да се обръща към нея.

Той излезе от стаята, затвори вратата след себе си и влезе в съседната стая, където го намери Алмадес. През един прозорец, между две прогнили дъски, съзряха в двора да пристигат седем въоръжени конници.

— Къде е Сен Люк? — запита Ла Фарг.

— Долу. Той ги видя пръв.

— Бог да ни е на помощ!

Остави испанеца и се върна в стаята в края на коридора.

Тя беше празна.

— По дяволите!

Но малката вратичка в дъното зееше.

Зад нея стръмна стълба водеше към тавана. Ла Фарг се изкачи и като отвори един капак, се озова сред яростния и оглушителен вой на бурята. Както предполагаше, част от покрива липсваше и подпокривното пространство беше под открито небе, изложено на капризите на времето. Алесандра, вече на седлото, се опитваше да принуди една виверна да полети. С разперени криле, за да запази равновесие, голямото влечуго се бе изправило на двата си крака с остри нокти. Бурята го плашеше.

— Това е лудост! — възкликна капитанът.

Държейки здраво юздите, които минаваха през врата на виверната, младата жена отправи изпълнена с увереност усмивка към стария капитан.

— По-добре вземете предпазни мерки за заговора и бъдете мой адвокат пред Негово Преосвещенство. Длъжен сте да ми повярвате, а Кардиналът също трябва да ви се довери… Бъдете убедителен! Става дума за бъдещето на Франция!

— Откажете се, госпожо! — настоя Ла Фарг, преди да се опълчи срещу порива на вятъра, който се опита да го събори.

Мълниите падаха съвсем близо. Недалеч едно дърво пламна.

— Осведомете Кардинала. Скоро ще се срещнем в Париж.

— Къде? Как?

Не се чуваха добре, макар че крещяха с все сила.

— Утре вечер. Не се притеснявайте за нищо. Зная как да ви намеря.

— Госпожо!

Алесандра поведе виверната си и вече се отдалечаваше сред бурята, последвана от грациозните силуети на дракончетата близнаци.

Ла Фарг изруга в безсилието си.

След това се сети за конниците, върна се в странноприемницата, поведе след себе си Алмадес, преминаха през партера и излязоха на двора, който се беше превърнал в огромна кална локва, сред която те газеха безстрашно.