![Алхимикът от Сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/7/alhimikt-ot-senkite-bg-download.jpg)
Алхимикът от Сенките [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-006-7
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Ла Фарг взе една табуретка и докато тя приготвяше трапезата, разгледа внимателно тази, която се представи за негова домакиня. Имаше красиви и деликатни черти, рижа коса и бледа кожа. Черните ѝ очи бяха пълни с живот, устните — фино очертани, а усмивката — очарователна. Но старият благородник отлично знаеше колко опасни могат да бъдат това миловидно лице и този невинен поглед. Други преди него бяха натрупали горчив опит. Дяволицата беше хитра и нямаше никакви скрупули. Смятаха я за доста продажна.
С кацнало на рамото ѝ драконче, тя остави тежка ракитова кошница на масата, махна покривката отгоре, подреди различни ястия, сложи пред всеки от двамата порцеланова чиния, гравирана чаша и нож със седефена дръжка.
— Ще сипете ли вино? — предложи му домакинята.
Ла Фарг взе бутилката, която се подаваше от кошницата, махна восъчната тапа и изля на пода горния слой олио, който трябваше да предпази виното от досега с въздуха.
— Как да се обръщам към вас? — запита той, докато пълнеше чашите.
Младата жена, която се забавляваше, хранейки дракончето си, застина в изненада и погледна към събеседника си.
— Простете, не ви разбрах?
— Кажете ми името си, госпожо.
Тя присви рамене и се усмихна, сякаш бе убедена, че той ѝ се подиграва.
— Хайде стига, господине. Знаете коя съм.
— Така е — призна Ла Фарг. — Но от всичките имена, които сте използвали в служба на Франция, Англия, Испания и папата, кое все пак предпочитате?
Тя се втренчи в него и дълго не отговаряше.
Накрая рече:
— Алесандра. Алесандра ди Санти.
С движение на брадичката си тя посочи чашата, която старият благородник дори не беше докоснал с устни.
— Защо не пиете? Това е бургундско вино от Бон. Предполагам, че много го обичате.
— Така е.
— Тогава?
Ла Фарг въздъхна дълбоко, изпълнен с нетърпение.
— Госпожо, искате веднага да узнаете каква заповед нося. Ето я. Трябва да ви изслушам, а след това да докладвам на Негово Преосвещенство всичко, което съм чул. Така че говорете, госпожо. За да се срещнем с вас тук и сега, хората ми и аз яздихме десет часа, без да слизаме от седлата. И скоро трябва да се връщаме обратно. Дори в Артоа испанският климат действа зле на здравето ми…
Като изрече тези думи, той вдигна чашата си и я пресуши на един дъх.
След това добави:
— Слушам ви, госпожо.
Алесандра се замисли за момент и се вгледа в стария благородник, който не се впечатляваше от очарованието ѝ. Тя знаеше, че я намира за прекрасна, но няма никакво намерение да ѝ се хареса. Ето нещо, което не беше обичайно и я заинтригува.
Навън бурята продължаваше да вилнее. Като че ли мълниите се чуваха все по-рядко.
— Разбирам, че имате много лошо мнение за мен, господин Ла Фарг — каза младата жена спокойно.
— Чувствата ми към вас са без значение, госпожо.
— Добре де, господин капитан… Какво си мислите за мен? Отговорете ми откровено.
Ла Фарг замълча за малко, тъй като осъзнаваше, че Алесандра се опитва да направлява разговора.
След това рече:
— Зная, че сте интелигентна и опитна, госпожо. Но също така зная, че сте подкупна. И лишена от скрупули.
— Значи не приемате, че съм способна да бъда вярна.
— При условие че използваме множествено число. Тъй като вярностите ви, госпожо, са били безбройни. Вероятно все още са такива, ала нито една от тях никога не може да ви принуди да тръгнете срещу собствения си интерес.
— Следователно смятате, че не съм достойна за доверие.
— Да, госпожо.
— А ако ви кажа, че имам сведения за подготвян заговор?
Ла Фарг се намръщи.
— Ще ви попитам кого заплашва този заговор, госпожо.
Рижата красавица се усмихна.
След като допря чашата до прелестните си устни, отпи глътка вино и възможно най-сериозно заяви:
— В течение съм на подготовката на заговор, господине. Заговор, който заплашва короната на Франция и чийто обхват надминава онова, което можем да си представим.
Старият капитан се втренчи в много спокойния поглед на Алесандра. Тя не мигна дори когато една мълния се стовари толкова наблизо, че странноприемницата се разтресе.
— Имате ли поне някакво доказателство за твърденията си? — попита той.
— Очевидно. Впрочем…
— Не ви разбрах?
— Впрочем боя се, че не мога да продължа, преди да разполагам с известни гаранции.
— Какво искате?
— Държа да получа защита от Негово Преосвещенство…
Ла Фарг невъзмутимо гледаше младата жена.