Черният флаг [bg]

Той присви устни.

— А ти защо не скочиш от кея?

— Добре — кимнах, признавайки се за победен. — Ще ти дам половин пени.

— Половин пени? Само толкова?

— Всъщност, синко, това е най-лесно спечеленото половин пени в живота ти. Иска се само да прекосиш кея и да подариш цветя на красива жена.

— Тя има ли си ухажор? — Албърт проточи шия да погледне.

Не след дълго разбрах защо попита дали Каролин има придружител. Тогава обаче взех интереса му за най-обикновено любопитство. За празни приказки. Дрън-дрън. Обясних му, че е сама, подадох му цветята и половината пени и го побутнах да върви. Докато се отдалечаваше, нещо в свободната му длан привлече вниманието ми и осъзнах каква грешка съм допуснал.

Албърт носеше малък нож. Очите му бяха втренчени в ръката на Каролин, където чантичката й висеше на панделка.

Божичко. Щеше да пререже чантичката й. Младият Албърт беше крадец.

— Ах, кучи сине! — измърморих под нос и веднага се спуснах след него. Той обаче вече бе прекосил половината път, а понеже беше дребен, се промъкваше по-бързо през тълпата. Погледнах към Каролин, която не съзнаваше надвисналата опасност — опасност, на която неволно я бях изложил.

После видях тримата мъже, които също си проправяха път към Каролин — Матю Хаг, кльощавият писар и телохранителят Уилсън. Сърцето ми се сви. Разтревожих се още повече, щом забелязах как очите на Уилсън се насочват от Каролин към Албърт и обратно към нея. Сечеше му умът, несъмнено. Веднага схвана какво ще се случи.

Спрях. За миг застинах безпомощно. Не знаех какво да направя.

— Ей! — извика Уилсън и грубият му глас надвика неспирния брътвеж на пристанището. — Ей, ти! — Той се спусна напред.

Албърт обаче бе стигнал до Каролин и със светкавично и плавно движение ръката му се стрелна към панделката, преряза я и копринената чантичка падна в другата му длан.

Каролин не забеляза кражбата, но нямаше как да не види огромното туловище на Уилсън, втурнало се към нея. Тя извика от изненада, но телохранителят я заобиколи пъргаво и улови Албърт за раменете.

— Този плъх взе нещо ваше, госпожице — изрева той и раздруса Албърт толкова силно, че чантичката падна върху кея. Каролин погледна първо чантичката, после Албърт.

— Вярно ли е? — попита тя, макар доказателството да бе пред погледа й и по-точно в купчина конски тор пред краката й.

— Вдигни я веднага — нареди Хаг на хилавия си писар.

Едва пристигнал, започна да се държи, сякаш не огромният му телохранител, а той е заловил крадливия младеж.

— Дай урок на обирджията, Уилсън. — Хаг размаха длан, все едно се опитва да прогони особено противна воня.