Черният флаг [bg]

— Да ви почерпя ли още едно, сър? — попита ме.

Ежедневно — ако ли не ежечасно — се налагаше да търпя снизходителните „синко“ и „момче“, та обръщението ми допадна.

— На кого да благодаря за питието? И какво ще поиска в замяна? — поинтересувах се предпазливо.

— Възможност да поговорим, приятелю — усмихна се непознатият и ми протегна ръка. — Казвам се Дилан Уолъс. Приятно ми е… господин Кенуей, нали? — Кимнах, питайки се как е научил името ми. Сякаш прочел мислите ми, той продължи (далеч по-дружелюбно от Уилсън): — О, да, знам кой си. Едуард Кенуей. Известен си в този край. Дори съм те виждал в действие.

— Нима? — изгледах го с присвити очи.

— Да, да — кимна той. — Говорят, че не се свениш да поразмахаш юмруци, а и едва ли си забравил боя пред „Олд Шилейла“.

— Явно няма да ми позволите да го забравя — въздъхнах.

— Е, сър, няма да увъртам. Изглеждаш ми решителен младеж, който трудно си променя мнението, колкото и да го убеждават. Мислил ли си някога да плаваш?

— Да, обмислял съм да напусна Бристол и да се отправя в тази посока.

— И какво те спира?

Поклатих глава.

— Много добър въпрос.

— Знаеш ли какво е капер, господин Кенуей, сър? — Преди да успея да отговоря, той продължи: — Пират, упълномощен от Короната да напада чуждестранни кораби. Доновете и португалците се възползват от богатствата на Новия свят, пълнят си съкровищниците, а задачата на каперите е да ги спират или да им отнемат плячката. Разбираш ли?

— Знам какво е капер, благодаря за пояснението, господин Уолъс. Наясно съм, че не съдят каперите за пиратство, стига да не нападат корабите на Короната. Прав ли съм?

— Да, господин Кенуей, сър — усмихна се Дилан Уолъс. — Представете си, да речем, че се пресегна и взема халба бира изпод тезгяха. Кражба е, нали? Кръчмарят ще се опита да ме спре. Ала ако го правя с официалното одобрение на Короната? Тогава няма да е кражба. За това става дума, господин Кенуей. За възможността да плаваш в открито море и да пълниш до пръсване трюма на кораба си със злато и съкровища. И не само да работиш с благословията на нейно величество кралица Ан, но да й помагаш. Чувал си за капитан Кристофър Нюпорт, Франсис Дрейк, адмирал сър Хенри Морган — всички са били капери. Иска ли ти се да добавиш името си в този блестящ списък?

— Накъде биеш?

— Питам те дали искаш да станеш капер.

Изгледах го изпитателно.

— Ако обещая да помисля, ти какво печелиш?

— Комисиона, разбира се.

— Не наемате ли принудително хора за такава работа?

— Не и мъже от твоя калибър, господин Кенуей. Не и хора, които смятаме достойни за офицери на Короната.

— Само защото умея да се бия?

— Заради начина, по който водиш битките, господин Кенуей — от началото до края.

Кимнах.

— Ако обещая да размисля, халбата бира е за твоя сметка, нали?