Кодът на Атлантида [bg]

С бавни движения египтянинът бръкна в шкафа, извади шест предмета и ги постави благоговейно на бюрото пред Лурдс. Щом приключи, той се поклони на Лесли, която му благодари, и отстъпи назад.

Лурдс се огледа, не можеше да скрие усмивката си. Шестима млади мъже и жени стояха до Лесли и гледаха какво ще направи. Почувства се като дете, унесено в любимата си игра.

— Какво толкова смешно има? — попита Лесли.

— Това. — Лурдс махна с ръка към шестте предмета. — Всяка година в университета студентите ми носят какви ли не неща за разчитане. Е, обикновено са копия, а не оригинали.

— Ресурсите ми са малко по-големи от тези на средностатистически студент — малко троснато отвърна Лесли. Явно бе твърдо решена вложените от нея време и проучвания да не бъдат отхвърляни с лека ръка.

— Определено — направи й комплимент Лурдс. — Въпреки това се чувствам като фокусник на градинско увеселение, който не е отишъл да изнася представление, но щом гостите научат с какво се занимава, го карат да им показва номера и охкат и ахкат.

— Или пък се опитват да го разобличат и да го направят за резил — обади се един от младоците. Беше с обръсната глава, а ръцете му бяха покрити с татуировки.

— Това ли очаква мис Крейн? — попита го Лурдс. — Да ме направи за резил?

Младежът сви рамене.

— Откъде да знам. Заложих няколко кинта, че няма да разчетете всичко. Но тя май се надява, че ще се справите.

— Нямам нищо против да получа твоите няколко кинта, Нийл — отвърна Лесли. — Уверена съм, че професор Лурдс е точно такъв, какъвто го представя Харвард. Голям познавач на всички известни древни езици.

— Само на няколко — поправи я Лурдс. Макар че мога да се оправя с всички, призна пред себе си той. Не беше самохвалство. Наистина можеше.

— Май се започна с уговорките — ухили се Нийл.

Сградата беше от по-старите в града. Климатичната инсталация не беше планирана при строежа. В резултат на това помещението бе уютно, но далеч не херметично затворено като хотелската стая на Лурдс. Беше ъглово и едната редица прозорци гледаше към сиво-зеленото Средиземно море, а от другата се разкриваше превъзходен изглед към центъра на Александрия. Лурдс бе готов да се обзаложи, че сигурно ще може да види и „Ком ал-Дика“.

Лесли му бе обяснила, че офисът е бил опразнен и преустроен според нуждите на програмата. Част от помещението се заемаше от осветена и готова за работа малка сцена, изолирана от прозорците, за да могат да контролират по-добре светлината. Беше подредена като кабинет, с отрупани с фалшиви книги лавици и бюро за Лурдс. Писалището беше по-голямо от онова в кабинета му в Харвард. Покрито с компютърно оборудване, което сигурно можеше да управлява космически кораби, то явно прилягаше на образа на рок звезда, за каквато смяташе да го представи предаването.