Кодът на Атлантида [bg]

— Генетично предразположение към език? — изненадано повдигна вежди Лесли. — Никога не съм чувала за подобно нещо.

— Нищо чудно. Аз самият не вярвам в това. Има друга, по-проста причина толкова много езици в един момент да са имали общи черти. — Лурдс се овладя. — Всички онези народи със своите различни езици са живели в съседство един с друг. Търгували са помежду си, имали са сходни цели, общували са. А за целта би трябвало да използват общи думи.

— Нещо като компютърния бум и интернет — каза Лесли. — Повечето от компютърните термини са английски, защото голяма част от технологиите са разработени в Щатите, а останалите страни възприели английските думи просто защото нямали свои, с които да опишат различните части и термини.

Лурдс се усмихна.

— Именно. Между другото, много добра аналогия.

— Благодаря.

— Тази теория се нарича шпрахбунд.

— Какво означава шпрахбунд?

— Контактна зона за хора, които в крайна сметка започват отчасти да използват общ език. В периода на кръстоносните походи между християните и мюсюлманите наред със стрелите и ударите с мечове са се обменяли езици и идеи. Войните са били свързани с разширяването на размяната точно толкова, колкото и с освобождаването на Светите земи.

— Искате да кажете, че в крайна сметка всеки е започнал да говори езика на другия.

— Онези, които са се сражавали и търгували — да. Частично. И до днес съвременният английски пази историята на този езиков сблъсък. Асасин, азимут, дори думи като шифриране и дешифриране. Те произлизат от арабското сифи, което означава числото нула. Нулата играе основна роля в много шифри. А този артефакт няма нищо общо с местните езици — или с който и да било език, който съм чувал или виждал. — Лурдс вдигна звънеца. — В древността майсторите и особено онези, които записвали и пазели записите, са били част от тази шпрахбунд. Това е логично предположение. Но този звънец…? — Поклати глава.

— Той е аномалия. Нямам представа откъде се е появил. Ако не е фалшификат — на какъвто не ми прилича — значи е от някое друго място, а не от Близкия изток.

— Какво друго място?

— Там е проблемът — въздъхна Лурдс. — Не знам. А би трябвало да знам.

— Значи смятате, че имаме истинска находка, така ли? — попита с блеснали очи Лесли.

— Находка — съгласи се колебливо Лурдс — или отклонение.

— Какво искате да кажете?

— Надписът може да бъде… баламосване, при липса на подходящ термин. Просто безсмислица, използвана за украса на звънеца.

— Нямаше ли да разберете, ако наистина е така? Нямаше ли да е лесно да се забележи?

Лурдс се намръщи. Беше го хванала натясно. Дори в изкуствения език се спазват основни логически принципи. Ето защо той би трябвало да ги забележи.