Игра на милиарди [bg]

— Просто си вършиш работата, нали? — Астър подръпна завесата и погледна надолу към вътрешния двор. Едър блондин стоеше до вратата на пътническото място на доджа. Също като нея беше облечен в дънки и тениска. Боби разпозна в него един от „младите й лъвове", определението, с което наричаше способните, мотивирани и изключително мъжествени младоци.

— Всичко това се е случило на моравата на Белия дом? — попита той и насочи цялото си внимание към бившата си съпруга. Взаимоотношенията им отново се върнаха към обичайните прямота и язвителност.

— Случаят е много голям.

Астър виждаше искрата в очите й, това въгленче на въодушевление, което само работата можеше да й осигури. Бяха минали две години, след като се разделиха, и десет месеца от финализирането на развода им, но това все още го разстройваше.

— Ако бях на твое място, щях веднага да потърся самолет за столицата — каза той. — Вземи G-4. Ще се обадя да го заредят и след час екипажът ще е готов за излитане.

— Случаят не е мой.

— Може би няма да е лошо да поискаш да те прехвърлят. Ще последват доста големи заглавия за онзи, който води разследването. Това може да е шансът ти да отидеш във Вашингтон. Знам колко много желаеш онова място на заместник-директор.

— Не е честно.

— Само казвам — продължи Астър. — Кариерата ти ни коства брака. Поне можеш да се възползваш от ситуацията.

— Казва човекът, който не се прибираше преди девет през седмицата и въобще не припарваше до дома ни през уикендите.

— Виж какво получихме.

Алекс се приближи, лицето й беше на сантиметър-два от неговото. Искрата в очите й все още беше там, но този път беше гняв, а не въодушевление.

— Така ли — каза тя. — Гледам. Не виждам нищо особено.

Жената мина като ураган покрай него и напусна кабинета му. Астър я последва надолу по стълбите.

— Какво правеше тук така или иначе? Каза, че баща ми е бил убит преди час. Няма начин да дойдеш от града толкова бързо.

Алекс се спря на предната врата.

— Уведоми ме кога ще е погребението. Кейти и аз искаме да дойдем.

Астър отново огледа облеклото й — дънки, тениска, вързана коса. Забеляза, че носи работните си ботуши. Получи отговора, който търсеше.

— Хей — провикна се той. — Бъди внимателна.

Но Алекс вече беше седнала на шофьорското място и затръшна вратата.