Игра на милиарди [bg]

Марв Шанк го гледаше сърдито от другата страна на басейна. Той беше нисък мъж с широк гръден кош, истинска мелачка в службата и извън нея и заядлив човек по принцип. Кожата му беше бяла като на призрак, а бледият му корем беше виснал грозно над шортите. Шанк поклати глава и Астър можеше да прочете мислите му: поредната опасна ситуация, в която шефът се вкара сам.

Защото, разбира се, ежегодните каскади не бяха по идея на Марв.

Бяха идея на Астър.

Шанк събра шепи до устата си и се провикна:

— Лебедово гмуркане!

— Няма да стане! — Боби поклати енергично глава, затова Марв повтори искането си.

Тълпата се развълнува.

Астър ги остави да се въодушевят още повече. Желанието на Шанк не беше случайно. Що се отнасяше до „Хелпинг Хендс", Боби беше ревностен привърженик на идеята да раздели парите на гостите си от портфейлите им.

— Колко даваш?

— Двайсет бона — отвърна Шанк.

— Нека са петдесет.

— Петдесет.

— Дадено — съгласи се Астър. — Някакви други предложения? — Той се обърна към някои от най-богатите си гости и те благосклонно се съгласиха да участват, като по този начин общата сума достигна два милиона и двеста и петдесет хиляди долара.

Шанк се обърна към присъстващите и вдигна ръце с цел да ги накара да се присъединят към него. В един момент цялата тълпа скандираше:

— Скачай! Скачай!

Над главите на гостите си Астър забеляза два автомобилни фара да завиват по „Фърдър Лейн", около осемстотин метра нагоре по пътя. Колата не беше „БМВ", „Мерцедес", нито пък „Лексъс". Въпреки това се движеше бързо и на дълги. Наблюдава я известно време и накрая разпозна в нея „Додж Чарджър". Черен. Този автомобил му беше до болка познат. 5, 7-литров У8 Негш двигател. Двойна изпускателна система „Флоумастър". Амортисьори „Айбах". Тази кола дори разполагаше с пушка под седалката на шофьора, 3000-лумена прожектор и светеща лампа в червено и синьо.