Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
Шръгс тръгна с бавна рачешка походка към салона. Отвори вратата, като се мръщеше от болки. Аугуста прекрачи прага и сякаш влезе в друг свят.
Това беше светът, който й принадлежеше изцяло, макар и само за няколко часа на ден. Тя копнееше за това чувство, особено след убийството на брат й. Аугуста знаеше, че сър Томас и Клаудия правеха всичко възможно, за да се чувства като у дома си. На свой ред тя искаше да повярват, че това е така. Те бяха сериозни, замислени и трезви интелектуалци, типични представители на рода от Хемпшир. Сър Томас и Клаудия никога нямаше да разберат душата на Аугуста. В къщата на лейди Арбътнот тя се чувстваше като в собствен дом, между свои. Намираше се в „Помпея“ — един от най-новите, най-странните, най-изключителните клубове в Лондон. Членовете му бяха подбрани, а външните хора изобщо нямаха представа какво става в къщата на лейди Арбътнот. Онези, които не членуваха в него, мислеха, че това е моден салон, но „Помпея“ беше нещо повече. Той беше създаден по образ и подобие на мъжките клубове. В него се събираха всички жени със съвременни разбирания. Носеше името на съпругата на Цезар, с която той се развел, защото имала добра репутация. Името подхождаше на членуващите. Всички дами бяха високообразовани и възпитани, ползваха се с добро име в обществото, но им казваха „оригиналните“.
„Помпея“ наистина приличаше на мъжки клуб, но не изцяло. Наредбата и украсата бяха чисто женски. Стените бяха боядисани в топло жълто. Навсякъде висяха картини, на които бяха изобразени жени. В края на стаята се виждаше картина с образа на лечителката Пантея. До нея висеше портрет на майката на Филип Македонски. Над камината беше окачена картина с образа на Сафо, а в другия край на стаята — на Клеопатра. Имаше картини и статуи на Артемида, Деметра и Ирис. Мебелите бяха в класически стил. Колони, пиедестали и урни бяха изкусно подредени из салона, и му придаваха вид на гръцки храм. Подобно на известните мъжки клубове, „Помпея“ предлагаше на членовете си всички удобства. В една от големите ниши имаше нещо като кафене. Разполагаха и със стая за игра на карти. В по-късните часове членките на клуба, които обичаха да играят вист, можеха да се видят насядали около покритите със зелено сукно маси, облечени в най-елегантните си дрехи. Залаганията на големи суми бяха забранени, тъй като лейди Арбътнот не желаеше по вратата й да тропат разгневени съпрузи. В клуба се получаваха много вестници и списания като „Таймс“ и „Морнинг пост“. Имаше и студен бюфет, където сервираха чай, кафе, шери и бадемов ликьор.
Аугуста влезе в салона и веднага се потопи в неговата приятна и успокояваща атмосфера. Пълничка руса млада жена, седнала зад едно писалище, я погледна и й кимна.
— Как върви поезията, Лусинда? — попита Аугуста.
Напоследък у всеки член на клуба се забелязваше амбиция към писане. Тя все още не беше вдъхновена от такава муза. Предпочиташе да чете романи.
— Благодаря, върви. Изглеждаш хубава тази сутрин. Носиш ли добри новини?
— Благодаря, Лусинда. Може би да.
— Много добре ти се е отразил уикендът на открито.
— Успях да спася и нечия репутация.
Аугуста се насочи към края на салона, където две жени пиеха чай пред камината.
Лейди Арбътнот — патрон на „Помпея“, наричана от всички Сали, беше облечена в елегантна роба с дълги ръкави. Беше седнала близо до камината, наметната с топъл индийски шал. От това място обхващаше с поглед целия салон. Стойката й бе изискана и грациозна, косата й — прибрана нагоре в модна прическа. Чарът й беше известен в цял Лондон. Богата жена, овдовяла много скоро след женитбата си, Сали пилееше парите си за тоалети. Но и най-скъпата коприна и муселин не можеха да скрият отслабналото, болно тяло. Болестта бавно я унищожаваше.
Аугуста с мъка понасяше страданието й. Знаеше, че ще преживее загубата на нейната приятелка така, както на собствената си майка. Двете жени се бяха запознали в една книжарница, където търсеха исторически книги. Веднага помежду им се завърза приятелство, което с времето се задълбочаваше. Въпреки голямата разлика в годините те имаха еднакви интереси, бяха ексцентрични и обичаха приключенията. Сали я прие като своя дъщеря и изпълняваше ролята на настойник, тъй като имаше много връзки в обществото. Тя проправи път на Аугуста, която изяви способностите си и утвърди личния си авторитет. По цели месеци двете се разхождаха и забавляваха из Лондон. Но по-късно Сали започна да се уморява лесно. Скоро стана ясно, че е сериозно болна. Оттегли се у дома си и създаде „Помпея“, за да я развлича. Независимо от тежката болест Сали не загуби чувството си за хумор и интелигентността си. Очите й грейнаха от щастие, когато видя Аугуста.