Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— О, той действително търси нещо изключително — потвърди Аугуста. — Понякога ми се струва, че той би бил нетолерантен, противен съпруг за жена със спонтанен и непокорен характер като моя…
— Кога те обземат такива мисли? — прекъсна я Сали.
— Когато изпадна в депресия, вземам Херодот и Тацит. Забравям изобщо за правата на жените, решавам да сменя гардероба си с рокли, които нямат никакво деколте. Но след като изпия чаша чай, лудостта ми ме напуска и ставам пак нормална.
— Боже мой! Естествено. Не бих могла да си представя Аугуста като образец за женско поведение — Сали избухна в неудържим смях, който накара присъстващите да се спогледат. Младите дами се усмихнаха една на друга. Беше им приятно да видят своята домакиня в добро настроение. Шръгс, който отвори вратата на залата, очевидно дочу смеха. Аугуста го съзря случайно и видя, че той гледа господарката си. Имаше нещо твърде особено в погледа му. Неговите живи сини очи срещнаха нейните. Икономът наведе глава, преди да се оттегли. Аугуста долови, че той безмълвно й благодари, задето разсмя Сали.
След няколко минути, излизайки от клуба, Аугуста се спря да погледне в книгата за облози, поставена до прозореца върху пиедестал в йонийски стил, и прочете, че Л. С. се обзалага с Д. П. на десет лири за това, че лорд Грейстоун до един месец ще поиска ръката на Ангела.
Аугуста се ядоса.
— Кълна ти се, Хари, че в книгата на „Помпея“ има вписан облог. Това е най-интересното.
Питър Шелдрейк се отпусна в коженото кресло и погледна Грейстоун през чашата си с портвайн.
— Радвам се, че го намираш за интересно. Аз — не. — Хари пусна перото в мастилницата и взе своята чаша.
— Между другото, за теб няма нищо интересно и вълнуващо в това да си търсиш съпруга. Облози има в книгата на всеки клуб в Лондон. Учудващото е това, че и в „Помпея“ има книга за облози. С колекцията от ексцентрични жени Сали иска да подражава на мъжките клубове. Това е истината.
— Каква истина? — Хари намръщено погледна младия човек.
Питър Шелдрейк страдаше от скука. Това беше общо заболяване сред младите мъже, особено тези като него, които бяха прекарали няколко години на континента като участници в опасните игри на войната срещу Наполеон.
— Недей да криеш, Грейстоун. Ще поискаш ли ръката на дъщерята на сър Томас? О, хайде, Хари, отговори ми! — той замълча и се усмихна отново.
— Мислиш ли, че Клаудия Болингър ще бъде подходяща за графиня? — попита Хари.
— О, не, човече! Говорим за Ангела, нали? Тя е образец на добродетел. За да сме съвсем точни — тя прилича на теб. Като двойка вие двамата ще се отегчите един от друг още месец след сватбата. Питай Сали, ако не ми вярващ. Тя е на същото мнение.
— За разлика от теб, Питър, аз не обичам непрекъснатите авантюри. И не бих искал да имам жена, която да ги обича.
— Ето къде ти е грешката. Сигурен съм, че на теб ти трябва жизнерадостна, пълна с изненади жена — Питър скочи нервно на крака и отиде до прозореца. Лъчите на залязващото слънце огряваха артистично разпилените къдрици и очертаваха красивия му профил. Както обикновено той беше облечен в тон с модата — с елегантна широка вратовръзка, риза с жабо, безупречно ушито сако и тесни панталони.
— Ти си този, който търси приключения, Шелдрейк — тихо отбеляза Хари. — Откакто се прибра в Лондон, изглеждаш отегчен. Отделяш много време за облеклото си, започна да пиеш, да играеш комар…
— Докато ти се зарови в историческите книги за древна Гърция и Рим… Хайде, Хари, признай си, че ти липсва животът, който живяхме на континента.
— Ни най-малко. Винаги съм обичал Гърция и Рим. Наполеон е вече минало, аз имам задължения и ангажименти, които трябва да свърша тук, в Англия, и то сега.
— Да, зная. Трябва да обърнеш внимание на именията си и да се отдадеш на задълженията си. Трябва да се ожениш и да ти се роди наследник — Питър отпи голяма глътка вино.
— Не съм единственият, който трябва да се отдаде на задълженията си — натъртено подчерта Хари.
Но Питър умишлено подмина забележката.
— За Бога, човече! Та ти беше един от важните хора на Уелингтън, занимаваше се с разузнавателна дейност. Ти контролираше и командваше дузина агенти като мен, които събираха информация. Ти разработи шифри, с които разбираше най-важните кодове на французите. Ти рискуваше моята и твоята глава, за да откриеш и вземеш картите на най-решаващите битки на полуострова. Само не ми казвай, че не ти липсва всичко това.