Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Предпочитам да дешифрирам латински и гръцки писания, отколкото да се задълбочавам над военни писма, писани с невидимо мастило и секретни кодове. Уверявам те, че намирам историята на Тацит за много по-интересна от нещата, писани от някакви френски агенти.
— Но помисли си за тръпката и опасността, в която живеехме! Помисли за опасните игри, в които се включваше и разиграваше с противника. Например с този, когото наричахме Паяка. Действително ли това не ти липсва?
— Единственото, за което съжалявам, е, че не успяхме да го разкрием и предадем на съда. Задачите, които ми се поставяха, малки или големи, доказваха доверието към мен.
— Ти се справи блестящо.
— Изпълнявах задачите според способностите си. Но сега войната свърши. А единствен ти все още търсиш приключения, Шелдрейк. И трябва да ти кажа, че ги намираш на най-необикновени места. Харесва ли ти да играеш ролята на иконом?
Питър направи гримаса. В погледа му просветна тъжен хумор.
— Ролята на Шръгс, разбира се, се различава от тази на прелъстител сред жените на френските офицери или на крадец на секретни документи. Но тя има своите достойнства и добри страни. А и Сали се забавлява, това й доставя удоволствие… Мисля, че скоро ще я загубим.
— Да, тя е галантна жена. Информацията, която събираше тук, в Англия, беше безценна. Рискува, но направи много за родината си.
Питър поклати глава и погледна замислено.
— Сали, като мене, винаги е обичала интригите. Между нас има нещо общо. Затова ми прави удоволствие да бъда иконом в „Помпея“. Клубът е нещо много важно за нея. Той й носи удоволствие. Трябва да благодариш на твоята мъжкарана за това.
Устата на Хари се изкриви от недоумение.
— Сали ми каза, че идеята клубът да бъде по подобие на нашите мъжки клубове, е била на Аугуста Болингър — поясни Питър. — Това не би учудило никой, който я познава. С нея винаги се случват интересни неща. Разбираш за какво става дума.
— Да, за жалост — промърмори Хари.
— Убеден съм, че госпожица Болингър е стигнала до идеята за женския клуб съвсем сама, за да забавлява Сали. Тя е много любезна дори и с прислугата. Днес ми донесе лекарство против ревматизъм. Има дами от клуба, които никога не биха се разтревожили за ревматизма на един стар иконом.
— Не знаех, че страдаш от ревматизъм.
— Не аз, а Шръгс.
— Пази добре „Помпея“, защото не бих искал госпожица Болингър да си навлече някаква беля с този смешен клуб.
— Ти се притесняваш за нейната репутация, защото си приятел на чичо й?
— Не напълно — Хари запрехвърля в ръце перото за писане и добави тихо: — Имам и друга причина, поради която не желая да бъде замесена в скандал.
— Зная. Ти ще последваш нашия съвет със Сали и ще я впишеш в списъка си, нали? Признай си — Аугуста Болингър ще влезе в списъка ти за подходящите кандидатки за графиня Грейстоун.
— Това ме кара да се замисля защо цял Лондон се интересува от моите намерения.
— Предизвика интерес с начина, по който си подбираш съпруга. Всички знаят за списъка. Казах ти, че има и облози.
— Да. Каза ми. И какъв точно беше облогът в книгата на „Помпея“? — Хари се загледа в чашата си с вино.
— Десет лири, ако поискаш ръката на Ангела до края на месеца.
— Между другото, възнамерявам да поискам ръката на госпожица Болингър още днес следобед.
— За Бога, човече! Надявам се, че не на Клаудия? Зная, че ти искаш да намериш наистина достойна жена, която да носи с чест титлата графиня. Но трябва да ти кажа, че жена-светица не ти е нужна. Ти се нуждаеш от нещо съвсем друго. А Ангела се нуждае от друг тип съпруг. Не бъди глупак, Хари!
— Някога да съм бил глупак?
— Не, господине, никога не сте бил. И това е прекрасно. Прекрасно! Няма да съжалявате.
— Не съм много сигурен — каза мрачно Хари.
— Хайде да погледнем въпроса от другата страна. Ако послушаш съвета ми, никога няма да скучаеш. Днес следобед ще поискаш ръката на Аугуста, нали?
— Не, господине. Нищо няма да предлагам на Аугуста. Днес следобед ще поискам ръката й от сър Томас.
— Но защо не от Аугуста? Та тя е на двадесет и четири, не е ученичка — Питър го погледна учудено.
— Ние двамата установихме, че не съм глупак, нали, Шелдрейк? Няма да оставя в ръцете на един Нортъмбърланд-Болингър толкова важно и съдбоносно решение.
— Разбирам те напълно. Желая ти успех — Питър прихна да се смее. — Сега искам да посетя няколко клуба и да поставя моя облог в книгите. Няма нищо по-интересно от едно разузнаване, нали?