Осем
- Автор: Невил Катрин
- Серия: Осем #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Осем». Краткое содержание книги:
Възрастната жена остави писалката и вдигна поглед. Мирей и Валентин седяха в нервно очакване, стиснали ръце.
— Преподобна майко — започна задъхано Валентин. — Разбирам, че трябва да замина, и искам да знаете, че много ще ми липсвате, а също така съзнавам, че бях бреме и истинско изпитание за вас. Ще ми се да бях по-добра монахиня и да не ви бях причинявала толкова неприятности…
— Валентин — прекъсна я абатисата и се усмихна, когато Мирей сръчка братовчедка си в ребрата, за да я накара да млъкне. — Какво се опитваш да ми кажеш? Да не би да се страхуваш, че ще те разделя от Мирей? Това ли е причината за тези доста закъснели извинения? — Валентин я зяпна смутена и се зачуди как ли е успяла да прочете мислите й. — На твое място не бих се притеснявала — продължи жената. Подаде на Мирей лист. — Това са името и адресът на вашия закрилник, който ще се грижи за вас, а отдолу са инструкциите за пътуването ви.
— И на двете ли? — възкликна Валентин, неспособна да остане на мястото си. — Преподобна майко, вие сбъднахте най-съкровеното ми желание!
Абатисата се разсмя.
— Ако не ви изпратя заедно, сигурна съм, че ти ще намериш начин да провалиш грижливо обмислените ми планове, само и само да си до братовчедка си. Освен това имам съвсем основателна причина да не ви разделям. Слушайте ме внимателно. Погрижила съм се за всяка монахиня в това абатство. Онези, чиито семейства са готови да ги приемат отново в домовете си, ще бъдат изпратени при близките им. За други открих приятели или роднини, които да им осигурят подслон. На онези, които са донесли зестрите си в абатството, им връщам ценностите, за да ги съхраняват и пазят както намерят за добре. Ако някоя от сестрите няма на какво да разчита, я изпращам в друго абатство, в друга страна. На всичките си дъщери съм осигурила средства, с които да разполагат по време на пътуването. — Абатисата скръсти ръце и продължи: — Ти, Валентин, имаш късмет в много отношения. Дядо ти е осигурил щедро и теб, и братовчедка ти Мирей. Освен това, макар да нямаш семейство, кръстникът ти пое отговорност и за двете ви. Получих писмено уверение, че той с готовност ще се погрижи за вас. И така, стигаме до втория особено важен въпрос.
Мирей бе погледнала Валентин, когато абатисата спомена за кръстник, а след това сведе поглед към ясно изписаното име на листа: „Господин Жак-Луи Давид, художник.“ Отдолу бе адресът в Париж. Нямаше представа, че Валентин има кръстник.
— Разбирам — говореше абатисата, — че когато се разчуе, че съм затворила абатството, някои хора във Франция ще останат извънредно недоволни. Мнозина от нас ги грози опасност заради мъже като епископа на Отон, който ще настоява да разбере какво сме извадили от сградата, за да отнесем с нас. Сами разбирате, че следите ни не могат да останат напълно скрити. Някои от сестрите ще бъдат издирени. Може да им се наложи да бягат. Заради това избрах осем и всяка ще получи фигура от шаха, ала също така ще изпълнява ролята на приемник, ако някоя от останалите изостави фигура, в случай че й се наложи да се спасява с бягство, или пък остави вест как да бъде открита поверената й фигура. Валентин, ти ще бъдеш една от осемте.
— Аз ли! — промълви Валентин. Преглътна с усилие, тъй като усети, че гърлото й е пресъхнало. — Преподобна майко, аз не съм… Няма да мога…
— Това, което се опитваш да ми кажеш, е, че не си образец на послушание и отговорност — довърши вместо нея абатисата и се усмихна, макар да се стараеше да остане сериозна.
— Наистина е така, затова разчитам на разумната ти братовчедка да ми помогне в този труден момент. — Тя извърна поглед към Мирей и момичето кимна. Не съм избрала осемте единствено заради способностите им — продължи абатисата, а заради местата, по които ще се пръснат, и хората, на които ще разчитат. Кръстникът ти, господин Давид, живее в Париж, сърцето на шахматната дъска, наречена Франция. Като известен творец, той е уважаван и почитан сред благородниците, освен това е член на Съвета на комуната и според някои е един от най-ревностните поддръжници на революцията. Вярвам, че ако се наложи, той ще съумее да защити и двете ви. Платих му щедро, за да се грижи за вас, така че има солиден мотив да приеме присърце новите си задължения.
Абатисата се вгледа в двете млади жени.
— Това не е молба, Валентин — заяви строго. — Възможно е сестрите ти да се натъкнат на беди, а ти ще си в състояние да им помогнеш. Дадох името и адреса ти на някои, които вече поеха към домовете си. Ще заминеш за Париж и ще следваш указанията ми. На петнайсет си, а това е възраст, на която си наясно, че в живота има по-съществени и важни неща от желанията и капризите ти. — Гласът на абатисата бе станал рязък, ала както всеки друг път, когато погледна Валентин, лицето й се проясни и чертите омекнаха. — Освен това Париж не е чак толкова неприятно място за заточение — добави тя.