Осем

Някои може и да нямат представа, че светът на експерт-счетоводителите се състои единствено и само от мъже, ала „Фулбрайт, Коун, Кейн и Ъпам“ със сигурност бяха наясно с този факт и тъкмо заради това ме забъркаха в тази каша. Тъй като бях първата жена в обкръжението им, която не бе секретарка, те се отнасяха с мен като с рядък вид, нещо като птица додо2, явление, което вещае опасност, следователно трябва да бъде наблюдавано и изследвано с особено внимание.

Да си първа жена в нещо, съвсем не е лека задача. Независимо дали си първата жена астронавт или първата жена, допусната в производство, смятано по принцип за мъжка територия, е препоръчително да свикнеш да понасяш и търпиш подмятания, подхилвания, погледи, впити в краката ти. Освен това трябва да се примириш, че те очаква много повече работа срещу значително по-ниска заплата.

Научих се да се отнасям с весело пренебрежение, когато ме представят като „госпожица Велис, нашата специалистка в тази област“. Като ме представяха по този начин, имах чувството, че хората ме мислят за гинеколожка.

Всъщност съм компютърен експерт, най-добрият специалист по транспортна индустрия в Ню Йорк. Тъкмо затова ме взеха на работа. Когато партньорите от „Фулбрайт и Коун“ проверили квалификацията ми, в кръвясалите им очи затанцували долари. Те не виждали просто жена, а ходещо портфолио, което разнася набъбнали сметки. Тъй като бях достатъчно млада, за да се впечатлявам лесно от всичко, достатъчно наивна, за да се оставя да ме впечатляват, и достатъчно невинна, за да прехвърля клиентите си на ненаситните алчни одитори, аз се оказах точно онова, което те търсеха в една жена. Само че меденият месец се оказа обидно кратък.

Няколко дни преди Коледа довършвах оценка на оборудване за важен клиент корабостроител, който искаше да закупи компютърен хардуер преди края на годината, когато най-неочаквано старши партньорът Джок Ъпам нахлу в кабинета ми. Прехвърлил шейсетте, висок и слаб, той доста младееше. Често играеше тенис, носеше трептящи от чистота костюми на „Брук Брадърс“ и си боядисваше косата. На всяка стъпка се оттласкваше с пръстите на краката, сякаш мяташе въдица.

— Велис — започна той сърдечно и подчертано приятелски. — Все си мисля за проекта, върху който работиш. Доста се чудих какво ме притеснява в него и най-накрая разбрах. — Това е начинът Джок да покаже, че е излишно да се спори с него. Вече се е правил на адвокат на дявола и онова, което му е на сърцето, естествено, е спечелило и следователно място за колебания няма.