Осем

Всяка страна на изкованата от сребро и злато дъска била дълга един метър. Фигурите, направени от благородни метали, украсени с филигран, били обсипани с пети гладко шлифовани рубини, сапфири, диаманти и смарагди, някои от които едри като яйца на пъдпъдък. Скъпоценните камъни проблясвали под светлините на фенерите в двора и всеки от тях излъчвал своя неповторима светлина, която грабвала погледите.

Петнайсетсантиметровата фигура, наречена Шах, или Цар, представлявала мъж с корона, възкачил се на гърба на слон. Царицата, или Дамата, била удобно разположена на стол с балдахин, обсипан със скъпоценни камъни. Офицерите представлявали оседлани слонове с инкрустирани по тях редки камъни. Конете били изобразени като непокорни арабски жребци. Топовете, или Крепостите, наречени Рукх, арабската дума за „колесница“, били едри камили с високи седла. Пионките, или пешките, както ги наричаме сега, представлявали най-обикновени войници пешаци, високи около седем сантиметра, със ситни скъпоценни камъни наместо очи и блестящи ефеси на сабите.

Карл Велики и Гарен приближили шахматната дъска от двете страни. Кралят вдигнал високо ръка и изрекъл слова, които стъписали придворните, които го познавали.

— Предлагам облог — заявил той. Карл рядко правел облози. Придворните се спогледали удивени. — Ако воинът Гарен ме победи, му дарявам земите от кралството си между Аахен и Баските Пиринеи. Освен това ще му дам и ръката на най-голямата си дъщеря. Загуби ли, утре призори ще бъде обезглавен на това място.

Присъстващите зашумели. Всички знаели, че любовта на краля към дъщерите му е толкова силна, че ги помолил да не се омъжват, докато е жив.

Най-близкият приятел на краля, херцогът на Бургундия, го дръпнал настрани.

— Какво правиш? — прошепнал той. — Предлагаш облог, който подхожда повече на варварин шотландец!

Карл заел мястото си. Сякаш бил изпаднал в транс. Херцогът не можел да се начуди какво става. Гарен също бил смутен. Вгледал се в очите на херцога, след това, без да каже и дума, застанал пред дъската, готов да приеме облога. Теглили чоп и на войника се паднало да играе с белите, което му давало предимството да направи първия ход. Играта започнала.

Може би напрежението оказвало влияние, ала докато двамата местели фигурите с усилие и точност, нетипична за най-обикновена игра, като че ли трета, невидима ръка ръководела действията им. На моменти изглеждало така, сякаш всяка фигура изпълнявала ходовете по своя воля. И двамата играчи били притихнали, пребледнели, а придворните обикаляли около тях като призраци.