Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Ни най-малко — възпротиви се тя. — Разкажи ми как се спаси?
— Бях син на Слепия Грък, сиреч чужденец — продължих. — Никой не стана да ме защити. Но щом чу за трите хиляди дуката, епископът настоя да бъда изправен пред църковен съд. Като обвинение щяха да послужат виденията, що ми се бяха явили в резултат на бичуването — от болка бях започнал да бълнувам за ангели, също както когато бях малко дете. В светското съдилище набързо бяха отстранили теологичната страна на процеса и отбелязали в протокола, че съм умопобъркан. Оковаха ме във вериги за стената на кулата и ме бичуваха всеки ден. Съдиите вярваха, че по този начин лесно ще прочистят душата ми от бесовете преди екзекуцията. Но заради парите всичко се обърка и проточи, а процесът срещу мен за отцеубийство се превърна в борба между светското и църковното съдилище за това, кой има правото да ме съди и по този начин да конфискува парите на баща ми.
— Но как се спаси? — запита тя настойчиво.
— Не знам — признах откровено и това си беше самата истина. — Не ще твърдя, че ангелите са ме спасили, но един ден без никаква причина ме освободиха от веригите, а на другата утрин забелязах вратата на кулата отворена. Така излязох навън. Бях почти ослепял от тъмницата, в която ме държаха. Край западната порта на града срещнах един амбулантен търговец, който ме попита дали не бих желал да го последвам. Имах чувството, че ме е чакал, защото ме познаваше и веднага започна да ме разпитва за моите видения. Вече в гората той измъкна изпод стоките си книга, а в нея, преведени на френски, четирите евангелия. Накара ме да му ги прочета на глас. По този начин бях приет в Братството на свободния дух. Може би те ме бяха освободили, тъй като към тях принадлежат люде, които никой не би заподозрял.
— Братството на свободния дух? — недоумяваше тя. — Кои са те?
— Не бих желал да те отегчавам — оправдах се аз. — Ще ти разкажа за тях някой друг път.
— Какво те кара да мислиш, че ще има друг път? — настоя тя. — Беше ми много трудно да те срещна дори сега, много по-трудно, отколкото предполагаш, тъй като на запад си свикнал с по-свободни отношения. Дори на туркиня й е по-лесно тайно да се среща с някого, отколкото на гъркиня, ако може да се вярва на приказките.
— Там женската хитрост винаги побеждава мъдростта на пазачите — вметнах аз. — Чети тези приказки внимателно — все нещо можеш да научиш от тях.
— Ти — разгневи се тя, — ти! Ти естествено знаеш всичко за тези неща!
— Ревността ти е безпричинна — уверих я аз. — С други неща се занимавах в султантския сарай.
— Ревност? Какво си въобразяваш! — тросна се тя, поруменявайки от възмущение. — Откъде да знам, може би си съвсем обикновен прелъстител като всички франки? Вероятно и ти ще се възползваш от запознанството си с мен, за да се хвалиш открито със завоеванията си по кораби и пристанищни кръчми.
— Такава ли била работата — стиснах аз китката й. — Такива ли запознанства си имала с франките? Такава ли жена си ти? Не се бой! Аз умея да държа устата си затворена. Просто те мислех за съвсем друга. Затуй ще е по-добре да не се срещаме повече. Но ти сигурно лесно ще си намериш някой корабен капитан или офицер от латинците да ме замести.
Тя изтръгна ръката си и започна да я разтрива.
— Да, наистина. По-добре ще е повече да не се срещаме. — Дишаше учестено, погледна ме с помътнели очи и високомерно навири глава. — Върни се на пристанището. Там ще откриеш по-лесни жени, достойни за теб. Напий се и като всеки франк предизвикай побой. Веднага ще се намери някоя да те утеши. Остани с бога!