Лунната станция в опасност
- Автор: Маринов Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунната станция в опасност». Краткое содержание книги:
Изпреварвайки въртенето на Земята, ракетата стремително летеше напред по линията на Екватора, като все повече се отдалечаваше от земното кълбо, от тъмните спящи води на Индийския океан.
Свикнал към усещането на огромната тежест, Анри погледна с изморена усмивка Кетрин. Тя беше бледа, но не искаше да покаже колко й е тежко. Кислородните апарати работеха с пълен капацитет и все пак дишането беше затруднено.
— Дръж се, Кет — бавно изговори Байяр, — ускорението скоро ще стане по-малко.
Той пое дъх и добави:
— Надали някой е извършил сватбено пътешествие с такава скорост.
Кетрин слабо се усмихна и не отговори. Но Анри искаше непременно да я оживи и продължи с шеговито мечтателен тон:
— Каква хубава двойка ще представляваме — първите лунни младоженци!
— Преди излета не сме се уговаряли за сватбени пътешествия и за лунни идилии — отвърна с привидно сърдит тон Кетрин, — ако ми беше казал по-рано, щях да си помисля дали да тръгна с тебе.
— Просто нямаше време — отговори Байяр, забелязал с радост, че дишането на Кетрин става по-спокойно. — Исках да те предупредя в последния момент, но ти знаеш, че ми попречиха…
Докато двамата млади астронавти водеха този сериозен диалог, а автоматите направляваха траекторията на ракетата, в кръглия прозорец се показа светла полукръгла ивица — „Сребристият фрегат“ настигаше деня.
Скоро изгря слънцето и Байяр загаси осветлението. Пред очите им се разкри картина, толкова позната от предвижданията на Жул Верн, от хроникалните филми за пътувания до Луната, които се прожектираха вече по цялото земно кълбо.
Земята отстъпваше все по-далече — огромен, ярко осветен диск, увит в прозрачна синкава мъгла…
След три часа „Сребристият фрегат“ наближи изкуствения спътник на Земята и Байяр предаде първите съобщения за причините на излета. Скоро се чуха и сигналите на лунната станция. Байяр и Северски се уточниха за срещата на „Сребристия фрегат“ с ракетата на Ганев. Кетрин през това време провери междупланетните скафандри. Радиоапаратите им, кислородните инсталации и малките ракетни двигатели бяха в пълен ред. С такива костюми можеше спокойно да се излезе в междупланетното пространство.
Часовете минаваха незабележимо сред всички приготовления. Двигателите на „Сребристия фрегат“ вече бяха изключени и той летеше по инерция към лунната орбита. До срещата с Ганев оставаха два часа, когато се усетиха силни сътресения на корпуса на ракетата. Байяр и Бъртлет се погледнаха с тревога. Последваха още няколко по-слаби удара и всичко стихна.
— Това са метеори, Кет — каза Байяр. — Трябва да излезна навън, за да видя дали няма по-сериозни повреди…
— Добре, Анри — отговори Кетрин, — но бъди внимателен. Не се отдалечавай на голямо разстояние от корпуса на ракетата.
Той облече един от скафандрите, мина в предната част на ракетата и заключи след себе си вратата на камерата за изравняване на налягането. Когато помпите изсмукаха въздуха от камерата, Байяр отключи външната врата и натисна дръжката. Вратата не се отвори. Той пак натисна с всички сили дебелата врата, направена от няколко листа на суперстоманата, но всичко беше напразно. Някаква по-мощна сила подпираше вратата отвън.
Байяр се върна в пилотската кабина, свали скафандъра и разказа на Кетрин какво се е случило.
— Не се вълнувай, Кет — добави той, — хората на Ганев ще отворят вратата и ще ни освободят. Аз сега ще им съобщя за станалото.
Мина още половин час. В прозорците се показа вече лунният сърп, с ярко очертани кратери и планини.
Изведнъж от земята долетяха шифровани радиосигнали. Сампсън съобщаваше от Централния пост за секретния хронометър на „Сребристия фрегат“. Байяр мобилизира цялото си самообладание, за да не се издаде пред Кетрин. Той погледна часовника си. До експлозията оставаха 47 минути.
„Дали да кажа на Кет? — трескаво обмисляше той. — И защо Сампсън реши толкова късно да открие тайната на хронометъра?… Не му ли беше по-изгодно да ни унищожи като свидетели?“
След малко нови шифровани радиосигнали разясниха на Байяр намеренията на бившия му шеф.
— Предлагам ви — гласяха сигналите — да напуснете „Сребристия фрегат“ заедно с отделящата се пилотска кабина. От нея ще се прехвърлите при Ганев. Кабината е херметична и можете да не обличате скафандри. Не се опитвайте да отворите хронометъра — мигновено ще предизвикате експлозия. Ние ще увеличим закъснението на хронометъра по радиото, след като се отдели кабината. Това е единственият начин да си спасите живота…