Лунната станция в опасност
- Автор: Маринов Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунната станция в опасност». Краткое содержание книги:
Командирът на междупланетен кораб, капитан първи ранг Ганев, хвърли поглед през дебелото стъкло на наблюдателна кула към ракетодрума, където ракетата стоеше върху триножник за кацване, и отговори:
— Ще наредя да свършат товаренето на горивото за два часа и половина. Още един час е необходим, за да поставим ракетата върху релсите на пистата, за половин час ще проверим приборите. След четири часа ракетата може да излети.
— Добре — каза Северски, — през това време ще изчислим координатите на точката, където ще трябва да се срещнете със „Сребристия фрегат“. Ще ви бъде съобщено точното време на излета, траекторията и скоростта. Бъдете особено внимателни. Прехвърлянето на Байяр и Бъртлет от „Сребристия фрегат“ трябва да стане по възможност, без да се допират двете ракети.
— Напълно разбирам, другарю председател — отговори Ганев. — Разрешете да започна подготовката на излета!
— Да, идете — каза Северски — и вземете мерки за предстоящата метеорна опасност. Радиолокаторите отбелязват голямо количество метеори. Сега е сезонът им.
Ганев напусна наблюдателната кула, облече междупланетен скафандър и излезе от главната сграда на лунната станция.
С гигантски крачки той забърза към ракетодрума. През това време академик Северски обсъди с колегите си как да обезвредят „Сребристия фрегат“. Те не познаваха точно конструкцията и управлението му. Трябваше да се дочака идването на Байяр и Бъртлет, за да разрешат този въпрос съвместно.
Професор Лю Шао-мин, главният астрофизик на лунната станция, предложи като крайна мярка да предизвикат експлозия на „Сребристия фрегат“ с противоатомните лъчи. Тъй като лунната атмосфера е хиляди пъти по-рядка от земната, лъчите щяха да запазят необходимата интензивност, за да осигурят експлозията на такова голямо разстояние.
— Ние трябва още сега да съобщим на Земята — добави Лю Шао-мин, — да ви изпратят със следващата транспортна ракета един комплект противоатомна апаратура. Дотогава нека нашата Луна да има свой малък спътник — „Сребристия фрегат“. Аз мисля, че това няма да представлява голяма опасност.
Всички се съгласиха, че това е един от възможните варианти.
Професор Реноа, известен френски геолог, личен приятел на Анри Байяр, изказа мнение, че ако се приеме този вариант, то експлозията на „Сребристия фрегат“ трябва да стане при движението му покрай другото полукълбо на Луната, където още няма съоръжения на лунната станция. Реноа изяви и желание да бъде включен в екипажа на Ганев, за да участвува в прехвърлянето на Байяр и Бъртлет.
Когато разискванията завършиха, академик Северски даде нареждане на група учени да се заемат с необходимите изчисления. Той отново погледна през окуляра на телескопа и бързо намери върху небето изместилия се изкуствен спътник на Земята.
— „Сребристият фрегат“ се намира вече в зоната на изкуствения спътник. Вижте, другарю професор — обърна се той към Лю Шао-мин.
Професорът застана под тръбата на телескопа и видя встрани от огромния диск на Земята малко светещо тяло с пръстен, приличащ на Сатурновия. До него блестеше още по-малка капка, която изглеждаше неподвижна, макар че се движеше със скорост повече от 12 хиляди километра в секунда!
Това беше „Сребристият фрегат“.
Същата сутрин двете най-мощни земни радиостанции — на Международната асоциация на астронавтите и на големия концерн „Виктори-Мун“ — доловиха радиопреговорите между „Сребристия фрегат“ и лунната станция.
Новините накараха председателя на асоциацията да се свърже незабавно с редица държавни дейци и с Постоянния контролен орган по атомната енергия.
Към обед всички вестници поместиха ново изявление на председателя на Международната асоциация и опровержение на Сампсън. Директорът на „Големия концерн“ наричаше постъпката на Анри Байяр и Кетрин Бъртлет авантюра, отричаше подготовката на удар срещу лунната станция и стоварваше цялата вина за възможните последици върху двамата бегълци.
Постоянният контролен орган по атомната енергия съобщи по радиото, че се изпраща извънредна комисия за обследване на големия концерн „Виктори-Мун“. Комисията щеше да проучи материалите по конструкцията и управлението на „Сребристия фрегат“ и на останалите ракети на концерна.
Сампсън не губеше време. Той даде нареждане да се извлекат от архивите старите чертежи на „Сребристия фрегат“ и да се вземат мерки за евентуално бягство. Един от най-модерните реактивни самолети беше готов да спаси от преследване шефовете на „Виктори-Мун“, в случай че не биха могли да докажат виновността на Байяр и Бъртлет.