Лунната станция в опасност

Мислите на Байяр бързо се сменяваха една с друга. Наблюдателността му се изостри. Той видя в далечината осветената от слънцето ракета на Ганев, която бързаше към изостаналата кабина. Ганев не знаеше, че в „Сребристия фрегат“ има човек, но и да знаеше — на Байяр вече никой не можеше да помогне. Той се намираше в ръцете на Сампсън.

Когато до експлозията останаха четири минути, допълнителната стрелка на хронометъра, подчинявайки се на радиокомандите, се премести напред на два часа и половина. Байяр усети, че „Сребристият фрегат“ прави завой. Сърпът в прозореца се измести и почна още по-бързо да се увеличава. Байяр извади тежък гаечен ключ, отвори шкафа на радиоуправлението на ракетата и нанесе няколко удари по лампите. Шумът на двигателите стихна. Но Луната продължаваше да се приближава. Планетата властно привличаше това чуждо тяло. „Сребристият фрегат“ по спирала се устремяваше към осветеното полукълбо. Къде щеше да се забие в лунната повърхност страшният снаряд? По-близо или по-далече от лунната станция? Байяр не дочака отговора на тези въпроси. Той пресметна какво разстояние го дели от ракетата на Ганев.

— Прости ми, Кетрин — тихо каза той. — Другарите ще ти помогнат. Помнете защо загинах…

Анри Байяр за първи път в живота си вложи в думата „другари“ особения прост и велик смисъл.

Ръката с ключа се стовари върху хронометъра.

За един миг върху черното лунно небе светна и угасна малка звезда.