Лунната станция в опасност
- Автор: Маринов Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунната станция в опасност». Краткое содержание книги:
— Защо се тревожиш, мили. Всичко ще изчислим. Какви случайности може да има? — попита Кетрин.
— Рискът въобще е голям, Кет — отговори Анри, — но аз имам и по-сериозни опасения. При изменението на конструкцията на „Сребристия фрегат“ по настояване на Ханс Вернер бяха намалени тръбите на спирачните ракети. При сегашните тръби нормално кацване е невъзможно, ударът върху лунната повърхност ще бъде много голям.
— Но това съвсем променя положението, Анри! Как ще летим, след като кацването е невъзможно?… — попита тревожно Кетрин.
— Да вървим вече, Кет. В колата ще ти кажа какво съм решил за този случай — отговори Анри и се изправи. — Да не губим повече време.
Те се върнаха при колата. След няколко минути наближиха светлините на „Виктори-Мун“.
И тази сутрин лунният „Океан на бурите“ беше както винаги напълно тих и спокоен. Но неговата безпределна равнина вече не изглеждаше безжизнена. По южния му „бряг“ се беше протегнал електропровод от атомната електрическа централа, а в полите на лунните „Пиренеи“ бяха намерени ценни „подлунни“ богатства и беше започнал строежът на голям рудник.
Главните сгради на лунната станция и ракетодрумът бяха изградени в центъра на огромния кратер „Коперник“. С това Международната асоциация на астронавтите издигна достоен паметник за великия откривател на вселената.
Слънцето току-що беше изгряло върху черното небе и сега щеше да се движи по него в продължение на повече от 14 земни денонощия. Но сиянието на дневното светило не угаси хилядите ярки немигащи звезди и меката светлина на голямото кълбо с познатите очертания на континенти и океани.
Беше „пълноземие“. Обитателите на Луната можеха да се любуват на майката Земя. От нея ги делеше огромно разстояние, но гласа и живота й те долавяха през часовете на добра радио и телевизионна връзка.
Дежурният радист на лунната станция Сергей Берьозкин се готвеше да предаде дежурството на приятеля си чеха Ян Скварджил. Той тъкмо подреждаше радиограмите, получени през време на неговата смяна. В последните минути на дежурството връзката със Земята се влоши. Силни смущения заглушиха радиосигналите и се наложи да се премине към предаване чрез радиостанцията на изкуствения спътник на Земята.
В 5 часа и 58 минути по московско време, в момента когато Ян Скварджил влизаше в стаята на дежурния радист, от изкуствения спътник долетяха сигнали, които накараха Берьозкин да отложи за малко предаването на дежурството. Той бързо подаде вторите наушници на Ян.
Радиосигналите, които те доловиха, се сливаха в тревожни думи:
„… «Сребристият фрегат» е излетял с 3 часа, 2 минути и 17 секунди по-рано от определеното време. В момента се намира на един час път от нас. Няма да спира. Управлява се от Байяр и Бъртлет. Имаме добра радиовръзка. Съобщават, че има заговор между «Виктори-Мун» и Акционерното дружество на лунните парцели за унищожаване на лунната станция. Ще запитаме Земята за проверка на фактите. Опитайте се да влезете във връзка с Байяр…“
Берьозкин кимна на Скварджил. Той разбра, включи резервния радиоприемник и започна да го нагласява на съобщената дължина на вълната. Берьозкин през това време се свърза по телевизиона с началника на радиостанцията и предаде тревожната вест.
След половин час отговорни сътрудници на лунната станция се събраха в наблюдателната кула.
Председателят на Лунния комитет на астронавтите, академик Северски, откъсна погледа си от окуляра на телескопа, върху тръбата на който беше монтиран радиолокатор, и се обърна към събралите се:
— Другари, преди малко ние установихме връзка със „Сребристия фрегат“. Аз говорих по радиотелефона с нашия колега господин Байяр. Това, което той съобщава, е много важно и изисква от нас незабавни мерки.
Академик Северски предаде накратко всичко, което знаеше за преждевременното излитане на „Сребристия фрегат“, и каза:
— Ние трябва да окажем помощ на Байяр и Бъртлет. Остават още 11 часа до момента, в който „Сребристият фрегат“ ще пресече орбитата на Луната. Ясно е, че той ще изпревари Луната. Байяр е изчислил скоростта, с която „Сребристият фрегат“ трябва да пресече лунната орбита, за да може ракетата да стане изкуствен спътник на Луната. Ако той успее да постигне тази скорост, „Сребристият фрегат“ ще почне да се върти около Луната и ние ще имаме възможност да изпратим наша ракета, за да спасим двамата смелчаги.
— Другарю Ганев — се обърна Северски към едрия българин в униформа на астронавт, — колко време ви трябва, за да подготвите ракетата за полет?