Бунтът

От комините се виеше дим. Зад остъклените прозорци светеха току-що запалените лампи. Небето на запад пламтеше от последните слънчеви лъчи и синият плочник на покрива светеше като посребрен. Къщата бе четириетажна, украсена с кули, къща не само за удоволствие, а и за война. Покривите бяха разчупени, с различна височина, долепени един до друг в объркан, ала очарователен стил.

На двора имаше хамбар и други стопански постройки. Отнякъде се носеше глухият лай на куче.

Зад тях още хора излизаха от колибите си. От една къща изтича жена. Бригъм я чу да вика и се обърна. И зяпна.

Бе увита в наметало от кариран плат. В едната си ръка размахваше празна кошница, с другата държеше пеша на полата си, под която той мярна фусти и дълги крака. Тя тичаше и се смееше, шалът падна на раменете й и откри развяваща се коса с цвета на залеза. Кожата й бе бяла като мляко, макар и сега зачервена от студа и от радостта. Чертите й бяха като изваяни от нежна ръка, ала устните й бяха сочни и ярки. Бригъм можа само да си спомни за пастирката, в която бе влюбен като дете.

— Кол! — Гласът й бе нисък, пълен с музика и смях, с гърлен шотландски акцент. Без да обръща внимание на нетърпението на коня, тя сграбчи юздите и вдигна лице, от което устата на Бригъм пресъхна. — Цял ден място не мога да си намеря. Трябваше да се сетя, че е заради теб. Не знаехме, че пристигаш. Забравил ли си да пишеш, или просто те мързи?

— Много хубав начин да посрещнеш брат си. — Кол би се навел да я целуна, но лицето й плуваше пред очите му. — Най-малкото, което можеш да направиш, е да покажеш малко добри обноски пред моя приятел, Бригъм Ленгстън. Лорд Ашбърн, сестра ми Серина.

Не е грозна? За пръв път, помисли Бригъм, Кол не преувеличаваше. Съвсем не.

— Приятно ми е, госпожице Макгрегър. Ала Серина дори не го удостои с поглед.

— Кол, какво е това? Ти си ранен! — Докато протягаше към него ръка, той се свлече от седлото в краката й. — О, Господи, какво е това? — Тя разтвори палтото и откри набързо превързаната рана.

— Отново се е отворила. — Бригъм коленичи до нея. — Трябва да го внесем вътре.

Серина вдигна рязко глава и го прониза със зелените си очи. В тях имаше не страх, а гняв.

— Долу ръцете от него, английска свиня! — Изблъска го настрани, притисна брат си до гърдите си и се опита с кърпичката си да спре кръвта. — Как така брат ми идва у дома полумъртъв, а ти яздиш до него с меч в ножницата и без нито една драскотина?

Бригъм реши, че Кол може и да е подценил красотата й, но не и характера.

— Мисля, че ще е най-добре да обясня, след като се погрижим за Кол.

— Носи си обясненията обратно в Лондон. — Когато Бригъм вдигна Кол на ръце, тя само дето не се нахвърли върху него. — Остави го, дяволите да те вземат! Не давам да пипаш това, което е мое.

Погледът му се плъзна нагоре и надолу по нея, докато страните й пламнаха.