Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Марескал слушаше и зададе няколко въпроса. После остави едната от жените в купето, а другата заведе при двамата в края на вагона.
Те си приличаха. Единият беше значително по-млад, но и двамата имаха вулгарни черти, а сивите им дрехи бяха с лоша кройка.
По-младият беше прострелян в челото, а другият — във врата.
Марескал ги разгледа продължително, като се правеше на много резервиран. Без да ги мести, претърси джобовете им и след това покри труповете с платното.
— Господин комисар — каза Раул, който бе схванал желанията на Марескал, — смятам, че сте напреднали много по пътя към истината. Вижда се, че сте специалист. Бихте ли ми обяснили с няколко думи, какво установихте досега?
— Защо не? — каза Марескал и отведе Раул в друго купе. — Полицаите и лекарите няма да закъснеят. Склонен съм да разкажа за предварителните резултати от моите разследвания.
— Казвай, хубавецо — каза си Раул. — Избрал си най-подходящия на когото да се довериш.
Той изглеждаше развълнуван от късмета си. Каква радост и чест!
Комисарят го помоли да седне и започна:
— Господине, без да се влияя от известни противоречия и да се впускам в подробности, държа да изтъкна два факта от голяма важност. Сигурно е, че младата англичанка, както я наричате, е жертва на грешка. Да, господине, на грешка, за което имам доказателства. В определения час, когато влакът забави хода си, бандитите се намираха в съседния вагон. Спомням си, че ги забелязах отдалече — бяха трима. Те ви нападат и ограбват. Нападат и съседката ви и искат да я вържат. Изведнъж изоставят всичко и отиват до последното купе. Защо е този обрат? … Те са се излъгали, защото младата жена е била скрита под завивката. Вярвали са, че нападат двама мъже, а попадат на жена. Оттук идва объркването им: „По дяволите! Жена!“ После проверяват вагона и откриват мъжете, които търсят. Но те оказват съпротива. Убиват и двамата и ги ограбват, без да оставят нищо, дори и каскетите. Първата точка е ясна, нали?
Раул беше изненадан не толкова от хипотезата, защото и той беше стигнал до нея в самото начало, а от това, че Марескал е могъл да схване всичко с такава логика и проницателност.
— Втора точка… — поде комисарят, екзалтиран от удивлението на своя слушател.
Той подаде на Раул малка изящно изработена сребърна кутия.
— Това намерих зад седалката.
— Табакера?
— Да, стара табакера за тютюн, която сега служи за цигари. Те са от светъл тютюн, какъвто пушат жените.
— Или мъжете — каза усмихнато Раул. — Защото там имаше само мъже.
— На жена е, убеден съм…
— Невъзможно! Помиришете кутийката.
Тикна я под носа на Раул. Като я помириса, той се съгласи:
— Действително… парфюм на жена, която носи табакерата в ръчната си чанта заедно с кърпичката, пудрата и джобния си пулверизатор. Миризмата е характерна.
— Тогава?
— Тогава, не разбирам. Двама мъже намерихме мъртви… двама мъже са извършили покушението и след това са избягали…
— Защо не един мъж и една жена?
— Жена? Единият от бандитите да е бил жена?
— А тази табакера?
— Тя не е достатъчно доказателство.
— Имам и друго.
— Кое?
— Токът… токът от обувка, намерен в горичката между два корена. Мислите ли, че е нужно друго доказателство, за да формулираме изводите по втора точка така: нападателите са били двама — мъж и жена.
Проницателността на Марескал дразнеше Раул. Пазеше се да не го покаже и рече между зъби, като неволно изпусна възклицанието:
— Вие сте страшно добър професионалист! И прибави:
— Това ли е всичко? Има ли други разкрития?
— Чакайте да отдъхна! — каза, смеейки се, Марескал.
— Значи имате намерение да работите цяла нощ?
— Поне докато доведат бегълците, което ще стане скоро, ако се изпълняват нарежданията ми.
Раул слушаше обясненията на Марескал с добродушния вид на човек, който не е силен по тази материя и който предоставя на друг да разясни неща, от които той не разбира. Поклати глава и като се прозяваше, каза:
— Продължавайте да се забавлявате, господин комисар. Ще ви призная, че тези емоции ме разнебитиха и час-два почивка…
— Починете — одобри Марескал. — Едно от купетата може да ви послужи за легло. Ще бдя да не ви безпокоят, а като свърша, ще дойда и аз да си почина.
Раул се затвори в купето, спусна пердетата и закри лампата. В този момент нямаше ясна представа какво да прави. Заплетените събития, още не се поддаваха на обмислено обобщение. Трябваше да се задоволи със следенето на намеренията на Марескал и обясненията на загадъчното му поведение.
— Хубавецо мой, ти си като гарванът от баснята — казваше си той. — Човек като те хвали, кара те да си отваряш човката. Имаш способности, но си голям бъбривец. Ще се учудя, ако вкараш в затвора непознатата и съучастника й. Това е задача, с която лично трябва да се справя.