Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Кондукторът се намеси:
— Този пътник беше една от жертвите на нападението. Те го бяха вързали и ограбили.
— Съжалявам — каза Марескал, — но нарежданията са изрични.
— Чии нареждания? — запита раздразнен Раул.
— Моите.
Раул кръстоса ръцете си.
— С какво право заповядвате? Обяснявате ми закона с дързост, която другите търпят, но аз не мога да понасям.
Хубавецът подаде картата си, заявявайки отсечено с тържествен глас:
— Рудолф Марескал, комисар в отделението за международни издирвания към вътрешното министерство.
Видът му искаше да каже, че пред подобни титли всички трябва да се преклонят. И добави:
— Ако взех работата в ръцете си, то е защото правата ми позволяват това и имам съгласието на началника на гарата.
Слисан Раул се овладя донякъде. Името Марескал, на което не беше обърнал внимание, внезапно извика в паметта му смътния спомен за някакви случаи, при които комисарят бе проявил голяма способност и проницателност. При тази ситуация щеше да бъде абсурдно да упорства.
„Грешката е моя — помисли си той. Вместо да се занимавам с англичанката и изпълня последната й воля, губя времето си в сантименталности по маскираното момиче. Ще те пипна хубавецо и ще узная как е възможно да си в същия влак, и то тъкмо навреме, за да се заемеш с една работа, в която героините са именно днешните две красиви жени. Дотогава ще се измъкна тихо.“
С тон на уважение, сякаш беше респектирай от високия пост на Марескал, той каза:
— Извинете, господине. Макар че прекарвам времето си повече извън Франция, известността ви е стигнала и до мен. Спомням си една история с обици…
Марескал зае важна поза.
— Да, обиците на княгиня Лаурентини — каза той. — Не беше лошо наистина. Но днес ще се справя още по-добре. Признавам, че още преди пристигането на полицията бих искал да доведа издирванията дотам, че…
— Дотам — одобри Раул, — че на тези господа да остане да направят само заключението. Имате пълно право и аз ще продължа утре пътуването си, ако присъствието ми ви е необходимо.
— Ще бъде много полезно и ви благодаря за това. След като разказа каквото знаеше, кондукторът си отиде.
През това време вагонът беше изваден на странична линия и влакът замина.
Марескал се впусна в разследването си. С явното намерение да отстрани Раул, комисарят го помоли да отиде до гарата и да потърси плат за покриване на труповете. Раул слезе с готовност. Тръгна покрай вагона и се повдигна на пръсти до третия прозорец на коридора.
— Както си мислех — каза си той. — Красавецът иска да бъде сам.
Марескал беше повдигнал тялото на младата англичанка и беше разтворил мантото й. На кръста й висеше малка чантичка от червена кожа. Той откачи каишката, взе чантичката и я отвори. В нея имаше книжа, които зачете веднага.
Раул, който го гледаше в гръб, не можеше да види по лицето му как реагира на прочетеното и тръгна мърморейки:
— Напразно бързаш приятелю, ще те пипна, преди да си стигнал целта. Книжата са ми завещани и друг няма право върху тях.
Той изпълни задачата и се върна заедно с жената и майката на началника на гарата, които се готвеха да бдят през нощта над починалите. От Марескал разбра, че в горичката са обкръжени двама души, които се крият в храсталака.
— Има ли други сведения? — попита Раул.
— Нищо — отговори Марескал, — освен че единият от двамата накуцвал, а зад него е намерен ток от обувка, закачен между два корена. Токът е от дамска обувка.
Раул погледна за последен път своята красива и нещастна спътница и пошепна на себе си: „Ще отмъстя за вас, мис Бакфийлд. Не успях да ви спася, но се заклевам убийците ви да бъдат наказани“.
Помисли за госпожицата със зелените очи и повтори клетвата си да отмъсти на тайнственото същество. После, затваряйки очите на младото момиче, покри лицето й.
— Беше наистина красива — каза той. — Не знаете ли името й?
— Откъде да го зная? — отвърна Марескал.
— Но ето една чантичка…
— Може да се отвори само в присъствието на съдебните власти — каза Марескал, метна я през рамо и добави:
— Чудно е, че бандитите не са я задигнали.
— В нея трябва да има книжа…
— Ще почакаме съдебните власти — повтори комисарят. — Изглежда, че бандитите, които са ви обрали, не са задигнали нищо от нея… Нито гривната, нито брошката, нито огърлицата.
Раул разказа за случилото се. Желаеше да съдейства за разкриване на истината. Някои неизяснени причини го накараха да видоизмени някои факти. Не спомена за третия съучастник и даде за останалите двама само приблизително описание, като премълча, че единият е била жена.