Тартюф (комедия)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Разцветников
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тартюф (комедия)». Краткое содержание книги:
държание, що веч започва да ме дразни!
ДОРИНА
Ах, не — да продължим, без гняв и думи празни.
Вий дразните света със тая новина;
светеца е светец — защо му е жена?
Той трябва да витай в небесните предели
и после — всичко туй какво за вас печели?
Да искате за зет вий, с вашето богатство,
един бедняк и…
ОРГОН
Млък! Това е светотатство!
Та тъкмо за това той почит заслужава!
За честния човек и бедността е слава.
Тартюфа тя краси, велик е в нея той.
Загубил е при туй самин имота свой,
защото не ламти за земното, защото
се грижи и живей за Бога и Небето.
Но мойта помощ тук ще има скоро плод:
ще си възвърне той загубений имот,
болярството му пак закона ще признае —
но благородник той, аз мисля, и сега е.
ДОРИНА
Да, той се хвали тъй. Но как суетността
в душата му живей ведно с набожността?
Та оня, който тук избрал е път небесен,
със своя произход не хвали се унесен
и скромния живот на мъж благочестив
не се нуждай от вик и шум славолюбив.
Защо се той гордей?… Но туй ви огорчава?
Добре, да продължим за брака им тогава.
Вий — свързвате така без мъка, изведнъж
момиче като туй с един подобен мъж?!
Не смисляте ли вий, че тук не е прилика,
че лоши сетнини за тях ще предизвика?
Насилваме ли ний жената в нейний вкус,
честта й с туй сами излагаме на трус —
че верността й тук зависи често пъти
единствено от туй, какъв ще е мъжът й.
Мъжете, що със пръст показва тук светът,
жените си сами напъждат в тоя път.
Че трудно е жени да бъдат верни, честни
при някои мъже, при бракове известни.
А щерката си кой с омразен мъж венчай,
пред Бога нейний грях понася той накрай.
Мислете пред каква опасност вий сте тука!
ОРГОН
Я гледай ти — на мен ще дава тя поука!
ДОРИНА
Съветът е добър, послушайте го вий!
ОРГОН
Я стига празна реч — да свършим, щерко, ний.
Баща съм ви и знам, що вам ще подобава.
Валеру обещах ръката ви тогава,
но носи се мълва, че карти той играй,
пък сещам и че жив безбожник си е май:
до днеска ни веднъж не съм го срещал в църква.
ДОРИНА
Да, трябва всеки ден край вас да се отърква
като ония, що за показ ходят там.
ОРГОН
Към Дорина.
Потрябвате ли — аз ще ви попитам сам.
Към Мариана.
Накрай, с Небето той добре е неизменно,
а туй на тоя свят е благо най-свещено.
За вас е тоя брак един бленуван рай,
във нежност и любов денят ви ще сияй
и верни, двама вий ще си живейте с песни
подобно на деца, на гълъби небесни
и буря на вражда над вас не ще извий —
Тартюф ще е това, що сторите го вий.
ДОРИНА
Да, рогоносец тя от него ще извае.
ОРГОН
Я виж ти ум!
ДОРИНА
Че той по образ цял това е.
Това му е съдба и нека не коря —
но тя ще да надвий на вашта дъщеря.
ОРГОН
Прекъсвате ме пак! Я стойте мълчалива!
Не врете си носа, де бива и не бива!
ДОРИНА
О, господарю, аз се грижа тук за вас!
Тя го прекъсва всеки път, когато той се обърне да говори на дъщеря си.
ОРГОН
Напразен труд! Не ща да чувам ваший глас!
ДОРИНА
Обичам ви, затуй…
ОРГОН
Не ща това, мълчете!
ДОРИНА
Ще ви обичам аз, макар че вий не щете.
ОРГОН
Я-я!
ДОРИНА
Скъпа е за мен честта ви и не ща
да станете така за присмех на света.
ОРГОН
Ще млъкнете ли вий?
ДОРИНА
Не, мойта съвест права
пред тоя срамен брак да млъкна ми не дава.
ОРГОН
Ще млъкнеш ли — змия с отровен, зъл език…
ДОРИНА
Ах, вий сте уж мъдрец, а пламвате за миг!
ОРГОН
Да, злъчка ме души, треперят ми ръцете
и казвам ви накрай решително: млъкнете!
ДОРИНА
Добре, ще замълча, но ще си мисля пък!
ОРГОН
Мисли си, ако щеш, но мене — нито гък!
Обръща се към дъщеря си.
Та — край… Като мъдрец таз работа добре я
обмислих аз отвред. Тартюф…
ДОРИНА
Ще побеснея,
че трябва да мълча!
я млъква, щом той си обръща главата.
ОРГОН
Не е пръв хубавец,
но бива го все пак…
ДОРИНА
Шопарче със звънец?
ОРГОН
Дори тогаз, кога човек се не омае
от дарбите му…
ДОРИНА
Я-я! И тя се колебае!
Оргон се обръща към Дорина и я гледа със скръстени ръце.
Насила?! Аз да съм, не бих току-така
простила на мъжа за своята ръка —