Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Тартюф (комедия)
Тартюф (комедия) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тартюф (комедия)

Электронная книга - «Тартюф (комедия)». Краткое содержание книги:

Къщата на Оргон е разкъсвана от конфликт, породен от присъствието на Тартюф. Клеант, Дорина, Дамис и Мариана са убедени, че Тартюф вреди на домакинството и чрез лицемерие и лъжи е станал близък на господаря на къщата. Оргон и майка му са убедени, че благочестивостта на госта е искрена. В същия момент Мариана вече е сгодена за Валер, но баща ѝ постоянно отлага датата на сватбата. Оргон обявява на Мариана, че е размислил и е решил да даде ръката ѝ на Тартюф. Мариана, Дорина и Валер решават да се преструват на съгласни с този годеж, за да могат по някакъв начин да го осуетят. В същото време Тартюф ухажва Елмира. Тя не склонява, но решава да не казва нищо на Оргон. Дамис подслушва излиянията на Тартюф и споделя всичко с баща си. Оргон продължава да вярва сляпо на Тартюф и гони сина си от дома въпреки фалшивите молби на Тартюф да не го прави. Клеант критикува Тартюф за това, че е позволил събитята да се развият по подобен начин. Елмира решава да разкрие безчестното поведение на Тартюф и увещава Оргон да се скрие под масата, докато тя привиква Тартюф и го кара да повтори думите си под предлог, че е склонна да отвърне на любовта му. Планът е изпълнен и Оргон разкрива същността на Тартюф — мошеник и лицемер. Оргон гони Тартюф от дома си като забравя, че преди това му е прехвърлил цялото си имущество, включително и едно ковчеже, поверено му от Аргас. Пристига господин Лоял със заповед за отнемане на имота на Оргон в полза на Тартюф. Приставът дава срок до следващия ден заповедта да бъде изпълнена и след това излиза. Пристига Тартюф, придружаван от полицай с цел да арестува Оргон, обвинен от краля. В крайна сметка полицаят арестува Тартюф, обяснявайки, че кралят е прозрял през клеветите на лицемера. Имуществото на Оргон е върнато и Мариана бива омъжена за Валер.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 24
Перейти на страницу:

Те вечно са нащрек — да пипнат като лов

и най-малкия знак на някаква любов,

да го преиначат съгласно своите цели

и да го разгласят от радост полудели,

та украсят ли друг със своите багрила,

да извинят, невям, и своите дела,

да се оприличат на другите, с надежда,

че тъй и техний дом невинен ще изглежда

или че ще свалят въз другите, с лъжи,

по малко от срама, що върху тях тежи.

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Съвсем излишно бе премъдрото ви слово.

Оронта, знайте вий, живее образцово,

Небето слуша тя — а зная вече аз,

че тя осъжда туй, що става тук, у вас.

ДОРИНА

Отличен пример, да! Ох, милата госпожа!

Да, вярно е, че тя живее в строгост Божа,

но тоя нравствен плам го ражда старостта

и строгият й нрав е плод на немощта.

Когато е могла сърцата да пленява,

тя пила е тогаз наслада до забрава,

но погледа гасней, на всичко иде край —

и тя не ще света, що сам я не желай,

и бърза да си скрий лицето погрозняло

под тежкия покров на строго покривало.

За леките жени това е вечен път.

Те скръбни са, че вред отбягва ги мъжът,

и в мрачния им страх, сред пълната забрава,

моралът само веч едничък им остава.

И строго мерят те на своите блюда

— разчепкват всичко тук и не прощават да!

За всички гласно те държат присъда рязка

но не набожността, а злобата ги тласка

и завистта, че друг вкусява във света

благата, що на тях отнема старостта.

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

На — ето ви брътвеж по вкус, любезна снахо!

Мълча си аз у вас и се спотайвам плахо,

че нейна милост тук разлива се безспир,

но свойта дума аз ще кажа най-подир:

синът ми стори тук едно премъдро дело,

че тоя свят човек прие в дома си смело;

навреме иде той, от Бога вдъхновен —

да върне в правий път тук всеки заблуден.

Послушате ли вий — спасени сте тогава:

кори той само туй, що укор заслужава.

Че балове, игри, разходки, шум и смях

измислил ги е тях сам дяволът — за грях.

Не чуваш нивга там правдиви, мъдри думи,

а само кух брътвеж, надлъгване и глуми;

злослови се без срам, осмиват се наред —

от близкия другар до крайния съсед.

Тъй умния човек загубва си главата

сред буйния кипеж и шемет на тълпата,

де хиляди сплетни заплитат се във миг

и бъбри се безкрай със най-резлив език.

Стар лекар, мой познат, недавна бях аз чула

да казва, че това е Бърболонска кула6.

По тоя случай той така подхвана реч…

Показвайки Клеант.

Я! Тоя господин подсмива ми се веч!

Подсмивайте се вий с другарите си луди.

Простете, снахо! Да, дълга оттук ме куди.

Аз млъквам. Казах днес от всичко — само част.

И няма скоро пак да бъда между вас.

Удря плесница на Флипот.

Напред! Вий спите тук и лапате мухите!

Ще ви отпоря аз, проклетнице, ушите!

Хай тръгвайте напред!

СЦЕНА II

КЛЕАНТ, ДОРИНА

КЛЕАНТ

Изпратил бих я аз,

но ако вън я пак прихване някой бяс?

Ох, тая баба…

ДОРИНА

О, наистина е жалко,

че ваша милост туй не каза преди малко.

Тя викнала ви би, та всеки да я чуй,

че още е далеч от име като туй.

КЛЕАНТ

Нахвърли се връх нас ужасно разярена —

от своя драг Тартюф е просто заслепена!

ДОРИНА

Сравнено със сина, това е нищо-да!

Там казал би човек — на, туй е то беда!

Последната война го беше вразумила,

в борба за краля той показа чудна сила.

Ала откак дружи със тоя мях надут,

нещастния човек е станал просто луд.

Нарича го свой брат, скъпи го и го вайка,

тъй както не скъпи ни син, жена, ни майка.

Направил го е вече на изповедник свой,

в кроежи и дела съветник му е той.

А колко го милей, как нежно го прегръща —

така не се ласкай дори любима съща.

На обед му даде най-личен стол, па кима

и гледа с радост как той лапа за шестима,

намери хубав къс, веднага му го слага,

оригне се Тартюф — „Ах, Бог да ви помага!“

Да, тъй е заслепен. И всичко му е той:

диви му се безспир и смята го герой.

Помръдне ли със пръст — то чудо му се струва,

отвори ли уста — оракул му хортува.

А ден из ден Тартюф по-здраво го държи,

омайва го безкрай с преструвки и лъжи;

измъква тук и там от джеба му парички

и съди, и кори, и хули тука всички.

Слугата му — и той върви със него в крак,

и той раздава ум, дивака му с дивак!

Уроци ни чете, със ярост във очите,

изхвърля ни навън червилото, луните7,

а кърпичката, що намери оня ден

в „Цветя на мъдростта“, надра я разярен,

вернуться

6

Тук госпожа Пернел иронично заменя Вавилонска с Бърболонска кула, т.е. място, в което се бърбори. Точно такова е и игрословието в оригинала.

вернуться

7

луните — има се предвид изкуствени бенки за лице.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 24
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)