Тартюф (комедия)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Разцветников
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тартюф (комедия)». Краткое содержание книги:
показала му бих след сватбата тогава
как вързана жена с любовник отмъщава.
ОРГОН
Към Дорина.
Разбрахме ли се с теб, или си ти без срам?
ДОРИНА
Защо крещите? Аз не казвам нищо вам.
ОРГОН
А що ми правиш ти?!
ДОРИНА
На себе си говоря.
ОРГОН
Настрана.
За дързостта й днес най-хубаво ще сторя
да я ударя тъй, наопаки, със длан.
Приготвя се да й удари плесница и при всяка дума се обръща към нея; тя стои и мълчи.
Приемате, нали, вий, щерко, моя план?
Избрал съм ви съпруг… и щом е тъй, далече…
Към Дорина.
Защо мълчиш?
ДОРИНА
Не ща да си говоря вече.
ОРГОН
Ни думица?
ДОРИНА
О не, аз винаги съм кратка.
ОРГОН
Е, хайде, хайде де!
ДОРИНА
Не съм такава патка.
ОРГОН
Към Мариана.
Накрай със почитта, която ми дължите,
пред моя избор вий глава ще преклоните.
ДОРИНА
Като избягва.
Наклепала бих аз такъв един съпруг!
ОРГОН
След като не успява да й удари плесница, към дъщеря си.
Съсипахте ме вий със тая чума тук!
Накарва и светец да стори грях пред Бога.
Да продължавам — веч не искам и не мога.
Със злъчка и със яд напълних се до връх —
ще поизляза вън да си поема дъх.
СЦЕНА III
ДОРИНА, МАРИАНА
ДОРИНА
Но няма ли сте вий, или какво, кажете,
та ролите си тъй размесихме ний двете?
Стоите си така, потънала във свян,
и нито реч против безумния му план!
МАРИАНА
Деспот баща! Какво да кажа! Аз съм слаба.
ДОРИНА
Да кажете това — това, което трябва!
МАРИАНА
Кое?
ДОРИНА
Че няма дълг в сърдечните неща,
че жените се не за майка и баща,
че булка ще сте вий и редно е тогаз
жениха да е драг не нему, а на вас,
пък щом е той пленен от оня дебелак,
то нека сам тогаз да встъпи с него в брак.
МАРИАНА
Ах, бащината власт тежи с такава сила,
че никога до днес не съм му възразила.
ДОРИНА
Но — иска ви Валер; кажете мен поне:
обичате ли вий Валера, или не?
МАРИАНА
Към моята любов, уви, си тъй неправа!
Как може още тук въпрос да се задава?
Не ти ли поверих аз моите мечти,
не знаеш ли сама за обичта ми ти?
ДОРИНА
Отде да зная аз не лъжат ли устата,
че тоя момък тъй вълнува ви душата?
МАРИАНА
Обиждаш ме накрай, Дорино, с твойта реч.
О, истината тук е доста ясна веч.
ДОРИНА
Та — любите го, да?
МАРИАНА
Да, любя го безкрайно.
ДОРИНА
И също тъй и той ви люби всеотдайно?
МАРИАНА
Аз вярвам.
ДОРИНА
И със жар двамината накрай
копнеете за брак — така ли?
МАРИАНА
То се знай.
ДОРИНА
А вашия баща? А брака с оногова?
МАРИАНА
Насилят ли ме, знай, на смърт съм аз готова.
ДОРИНА
На смърт ли?! Виж — за туй не се и сетих аз!
Отлично средство, да — спасена сте тогаз.
Но злъчката ми май надига се навънка,
щом някой се разлей такива да ми дрънка.
МАРИАНА
О, Боже. Тя със мен си прави тук шеги.
Безчувствена си ти към чуждите тъги.
ДОРИНА
Безчувствена съм аз към оня, що дърдори
и що във тежък час покорно свежда взори.
МАРИАНА
Борба ли искаш ти? Аз нямам смелостта…
ДОРИНА
На влюбено сърце пръв дълг е твърдостта.
МАРИАНА
И мойто в тоя дълг не ще да се засрами.
Но нека пък Валер надвие на баща ми.
ДОРИНА
Но щом баща ви тук е станал цял чудак,
по своя мил Тартюф занесен, и то как?
И дал е дума сам, а днес не устоява —
кажете ми какво е крив Валер тогава?
МАРИАНА
Но бива ли със шум премного да издам
и своето сърце, и тайния му плам?
От изблик на любов — да стъпча ли с краката
срама на своя пол, дълга на дъщерята?
Ти искаш — пред света така да се открий…
ДОРИНА
Не искам нищо, не. Желайте, виждам, вий
Тартюфа за съпруг и много съм сгрешила,
че тук от тоя брак отвръщах ви насила.
Избрали сте го веч — какво ми хрумна мен?!
Такъв жених не се намира всеки ден.
О, господин Тартюф — шега ли е туй нещо?
Та господин Тартюф, разсъдим ли по-вещо,
не е не знам какво, а мъж, почитан днес:
да водиш тоя мъж — каква велика чест!
За слава в тоя свят от Бога той е пратен,
на вид е хубавец, по род — болярин знатен,
лицето му цъфти, врата му е червен —