Тартюф (комедия)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Разцветников
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тартюф (комедия)». Краткое содержание книги:
на просяците сам пред мене го раздава.
Накрай, по божи знак, прибрах го аз у нас
и всичко тук добре потръгна оттогаз.
Той бди и чест е мен, че тук пред всяка друга
най-много е зает със моята съпруга.
Той казва ми кой мъж я гледа похотлив
и тамо е от мен стократно по-ревнив.
А как се съди сам — да бихте чули вие!
В прашинката дори той грях ще си открие.
За нищо всеки миг вини се възмутен
и стига веч дотам, че чух го оня ден
как сам да се кори пред мене се опитва,
че бил убил бълха през време на молитва!
КЛЕАНТ
По дявола, но вий сте луди, зетко драг!
Или пък мене тук вий смятате глупак?
Та как на тоз брътвеж, кажете ми накратко…
ОРГОН
От думите ви вей безбожие, мой братко!
Загнездено е то във вашата душа
и казвам ви го пак и, вярвам, не греша,
ще ви докара то беда и дни злокобни.
КЛЕАНТ
Това е то ума на вашите подобни!
Те искат да е сляп тук всеки като тях,
роден ли си с очи — това е вече грях,
а щом не вярваш пък набожната им врява,
безбожник изведнъж те всеки обявява.
Мислете ме такъв — не искам и да знам:
душата ми е тук и Бог я вижда сам.
Със вашите лъжци не ще да ме плените —
набожните в света са както храбреците:
тъй както в стръмний път на славата не са
най-храбри тия, що най дигат си гласа,
тъй също и светци, които вършат нещо,
не са ония, що се молят най-горещо.
Но мъчно ли е пък — да бъде различен
от лицемера жив набожника смирен?
А вие сте към тях еднакво мек — и ето
че маската за вас е равна със лицето,
преструвката стои наред с искреността,
лъжливии външен вид замества същността,
подправена пара с добрата се преплита
и призрака наред с човека се почита.
Как странни са по дух мнозинството от нас!
У нас е заглушен природний, ясен глас,
ний мислим, че умът ни в тесни рамки върже,
та без да се свеним, прекрачваме ги бърже,
и най-светата вещ разваля се у нас
от преголям размах, от прекалена страст.
За всеки случай туй известно да ви бъде.
ОРГОН
Да, вий сте учен мъж, почитан сте отвсъде,
науката в света у вас един се крий,
едничкия мъдрец и просветен сте вий —
оракул прозорлив, Катон8 във наше време,
а всички ний край вас „глупаци“ се зовеме!
КЛЕАНТ
Не, зетко, аз не съм прочут и просветен,
науката в света не крие се у мен,
но с моя скромен ум и знание в главата
от истината знам да различа лъжата.
И както няма друг, достоен за хвала,
извън ония, що набожни са в дела,
и нищо на света по-светло, по-красиво
от пламъка, що грей в сърце благочестиво,
така не зная тук по-гнусно нещо аз
от крясъка лъжлив и външния захлас,
от хитрите светци и смели шарлатани,
що с най-набожен вид и думи най-отбрани
се перчат по стъгди и гаврят се без срам
с онуй, което тук е най-свещено нам.
Тлей користна душа у люде като тия,
набожността си те превръщат в търговия,
доверие и чест купуват си навред
със медени очи, със подлости безчет.
Ний виждаме ги как, с премного плам в сърцето,
те тичат за пари по пътя към Небето.
Те молят се със жар и просят всеки ден,
отшелници са — пък в дворци живеят в плен.
Набожността у тях с порока дружба прави,
те сръчни са и зли, безсъвестни, лукави
и погнат ли човек със яростта на вълк,
прикриват свойта мъст под булото на дълг
и в злобния си гняв са толкоз по-опасни,
че дигат срещу нас оръжия всевластни,
че низката им страст, отвред простена веч,
размахва върху нас божествен огнен меч.
Безброй таквиз лъжци днес дигат празна врява,
но правия човек без мъка се познава.
А има хора днес — това добре го знам, —
които би могли да бъдат пример нам.
Я вижте Аристон, я вижте Периандър,
Оронд, Алсидамас, Полидор и Клитандър!
И никой свестен ум не се съмнява в тях —
това не са лъжци, що хвалят се с размах,
не виждаме ги ний в надутост безконечна,
набожността у тях е мека и човечна;
те чуждите дела не съдят всеки час —
намират, че това е твърде горда страст,
и строгите слова оставили за други,
те учат и корят с дела и със заслуги,
Пребуленото зло у тях не найдва кът
и техните души по-иначе ценят.
Не дирят те сплетни, ни козни, а радеят
и мислят само как по-честно да живеят.
Въз грешника не се нахвърлят никой път —
единствено греха те мразят и корят
и не пламти у тях желание превзето
да бъдат по светци дори и от Небето
Това са то мъже и тъй ги схващам аз,
това са образци за всички и за нас.
Но вашия човек съвсем не е от тия,
8
Маркус Порциус Катон (234–149 пр.Хр.) — римлянин, известен със строгостта на нравствения си живот.