Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
— „Механични“ — каза замислено съдията. — Тази дума обикновено не се свързва със свирки, нали?
— Това езиков или личен въпрос е, Ваша чест? — изстреля в отговор Виктория.
„По дяволите, Стив. Отсега нататък сам си бърши задника.“
— Не ви карам да си вадите мръсното бельо, госпожице Лорд. Просто ми кажете какво обидно виждате тук? „Повърхностна интересчийка“ или „механични свирки“?
„Това не се случва с мен.“
— „Механични“? — прошепна Лекси, лицето й се сбръчка. — Сухи ли значи? Защото мога да овлажнявам главата, мога и на сухо — тя измляска с уста.
„Това не се случва с мен.“
Докато учеше в Йейл, Виктория си представяше как става най-добрия адвокат, печели шумни дела, раздава мнения по съдебния телевизионен канал. Беше предначертала пътя си по своя методичен и организиран начин. Пет години като прокурор, води стотици дела, създава си име. Още десет години в частна фирма, прави сериозни пари. Накрая става съдия. Служи в полза на обществото.
„Съдия Лорд“, звучеше супер.
Никога не си беше представяла, че ще обсъжда качеството на фелациото, извършвано от модел с двуцифрен коефициент на интелигентност.
— Понякога плюя върху члена на мъжа — прошепна Лекси и се размърда неловко на стола си. — Но някои мъже казват, че не усещат нищо, ако е прекалено мокро.
— Шшт — Виктория постави дланта си върху голата ръка на Лекси — ръка с идеален изкуствен загар.
Манекенката беше облечена с памучна леопардова рокля без презрамки и намазаната й с лосион кожа беше настръхнала в студената като метално шкафче съдебна зала. Огромна чанта „Фенди“ от крокодилска кожа стоеше до краката й, обути в червени кожени чехли на висок ток „Мизрахи“. Супер тоалет за някой бар в Делано, но за съда Виктория би предпочела нещо по-консервативно. Макар че Лекси обикновено се обличаше като модел на „Виктория Сикрет“ — какъвто всъщност беше — и можеше да е още по-зле.
Лекси беше един от моу-делите — така го произнасяше тя — на „Манекените“, второкласна агенция, в чиято сграда „Соломон и Лорд“ се радваха на безплатна кантора в замяна на правни услуги. Когато се прибра малко преди зазоряване, целият в рани и още мокър, Стив помоли Виктория да поеме сутрешното му дело. Което значеше, че трябваше да отправи възражение към опита за прекратяване на иска за клевета; делото беше толкова несериозно, колкото и мрежестият златист сутиен, който се подаваше изпод роклята на Лекси.
— Да видим какво още пише — продължи съдията, обърна на другата страница и зачете на висок глас: — „Не излизайте с оная кучка Лекси, модел от Саут Бийч с тиня вместо мозък. Тя е празноглава, тъпа въздухарка, която пие големи бутилки шампанско «Кристал» и ги пише на вашата платинена кредитна карта“.
— Стисняр — измърмори Лекси.
Явно това означаваше хем стиснат, хем гадняр, реши Виктория.
— Та, госпожице Лорд — продължи съдията — вашата клиентка писала ли е шампанското на кредитната карта на този мъж?
— Да, Ваша чест — призна Виктория.
„Да не споменаваме, че почерпила на два пъти цяла маса непознати, поръчала си половин килограмова пържола от бон филе, от която изяла само две хапки, и огромен омар за храна на нейната хималайска котка Верушка.“
— Тогава не виждам как можете да завеждате иск за клевета — заяви съдия Бараш. — Всички останали коментари са израз на мнение, а в закона не пише да има такова нещо като лъжливо мнение.
— Девет от десет души казват, че правя страхотни свирки — изсъска Лекси в ухото на Виктория.
— Тихо! — предупреди я Виктория; използва една от любимите думи на майка си. Обърна се към съдията. — Ваша чест, като публикува лична информация с интимен характер, уебсайтът нарушава личното пространство на госпожица Ларсън.
— Това го няма упоменато във вашата жалба — отвърна съдията.
Вашата жалба означаваше иска на Стив, в който той изобщо не си беше подбирал думите. Вероятно го беше диктувал, без въобще да провери как стоят нещата. Или пък просто беше оставил Сеси Сантяго, тяхната помощничка /секретарка/ лична треньорка, да напише проклетото нещо. И в двата случая беше пълен хаос, точно както в чекмеджето за бельо на Стив.
— В такъв случай, Ваша чест, ще се съглася без възражения, ако жалбата бъде отхвърлена, за да мога да подам нов иск въз основа на нарушаване на личното пространство.
— Чудесна идея, госпожице Лорд — съдията без съмнение си мислеше, че вече ще се е пенсионирал и ще е заминал в Хилтън Хед, преди да дойде време за новото дело за клевета.