Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Адвокат в леглото - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Адвокат в леглото

Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:

Адвокатът Стив Соломон спи до своята любима и съдружничка Виктория Лорд и най-малко очаква, че след миг ще се втурне в скоростно преследване на яхнали джетове екотерористи — похитители на делфини. Но така става, когато племенникът ти кисне по делфинариуми и учи делфински.
1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 66
Перейти на страницу:

— Убийство при извършване на углавно престъпление — рече Виктория.

Пинчър кимна.

— Точно така.

Една от чудноватите хрумки в правото. Ако заедно с приятел тръгнете да обирате някой супермаркет и собственикът убие приятеля ти, ти ставаш виновен в извършването на предумишлено убийство, защото престъпното ти деяние — обирът — е предизвикало стрелбата. Няма значение, че жертвата е твой съучастник и вероятно си го е заслужавала.

— Какво общо има всичко това с мен? — попита Виктория.

— Заловеният е пълен тъпанар, а и аз трябва да пасувам — рече Пинчър. В погледа й се четеше въпрос, на който той побърза да отговори: — Казва се Джералд Наш и е син на сестра ми.

— Нямаш право заради конфликт на интереси — рече тя.

— Нито аз, нито цялата прокуратура.

— Но какво общо има това с мен? — повтори тя. Очите й се стрелнаха от Пинчър към съдията, после се върнаха върху прокурора. — Не искаш да кажеш, че държиш аз да съм прокурор, нали?

Пинчър изпука кокалчетата си и каза:

— Ти си жената за тази работа.

— Готов съм да те закълна — заяви съдия Бараш. — Ето я Библията.

„Притискат ме и от двете страни? Какво става?“

Виктория погледна Пинчър право в очите.

— Не разбирам. От всички адвокати в Маями точно мен ли избра за обвинител на племенника си? Та ти дори не ме харесваш.

— Не харесвам Соломон. С теб нямам проблем.

— Ти ме уволни.

— Трябваше да дам пример. Провали делото, изложи прокуратурата.

Не по-малко, отколкото се беше изложила и тя самата, помисли си Виктория. Това беше първата й среща със Стив Соломон Акулата, адвокат на защитата. Обвиняваше контрабандист на птици и Стив призова за свидетел бяло какаду. Виктория си изпусна нервите и Стив ликуващо я подлъга да провали делото. Не само това, ами и пилето се изцвъка върху ръкава на сакото й „Гучи“.

— Пораснала си оттогава — продължи Пинчър. — А и винаги съм се чувствал малко виновен, че те прекарах.

— Аха — не му се върза.

— Ще се вдигне много медиен шум, името ти ще стане известно, ще си спечелиш платежоспособни клиенти — Пинчър й се усмихна насила и отново изпука кокалчетата си. — Нека някой друг да оправя сомнамбулите, които обират магазините за алкохол.

— Ако загубя, хората ще кажат, че си ме избрал, за да може племенникът ти да се измъкне.

— Презирам го това малко копеленце. Самодоволен кретен също като баща си. А и ти няма да загубиш. Джералд е влязъл в Делфинариума с взлом. Съучастникът му е убит. Край на историята. Не може да се откачи.

В кратката си кариера на прокурор Виктория никога не беше водила дело за убийство. Пък и Пинчър едва ли искаше да провали нарочно делото. Политическите последици щяха да са катастрофални. А и беше прав. „Държавата срещу Наш“ беше в кърпа вързано. „Соломон и Лорд“ се нуждаеха точно от шумно дело. А най-хубавото беше, че щеше да може да работи сама. Соло, без Стив да й виси на главата и да й се меси при всеки тактически ход.

Затова, въпреки лекото притеснение, че всъщност не знае точно какво става, Виктория се извърна към съдията и каза:

— Къде е Библията, която споменахте, Ваша чест?

9.

Глупост първа степен

„Законите на Соломон:

2. Най-добрият начин да прилапаш някое дело е, като се преструваш, че не го искаш.“

Джералд Наш — иначе казано Дарт Вейдър или племенникът на Пинчър — се хилеше и се правеше на умник.

— Защо мислиш, че ти се обадих?

— Да видим — рече Стив. — В затвора си. Аз съм адвокат. Не знам. Защо?

— Значи не си изненадан?

— От десет години съм адвокат. Изненадвам се само когато клиентите ми казват истината.

Седяха в ярко осветената, но въпреки това потискаща зала за разпити в областния затвор на Маями-Дейд. Изтърканите стени бяха боядисани в граховозелено, а мебелировката — надрана дървена маса и столове с прави облегалки — приличаше на училищна класна стая. Миришеше на метал, смазка и пот. Тежки врати се блъскаха и от вътрешността на стария дранголник се чуваха звънци.

— Тогава защо искаш да ме представляваш? — предизвика го Наш.

На светло Наш имаше някаква прилика с Пинчър. Кожата му беше по-светла от тази на вуйчо му, но имаше същата заядлива челюст. Приличаха си и по характер. Също като областния прокурор Наш излъчваше самонадеяност и самодоволство.

— Кой казва, че искам да те представлявам? — възрази Стив. — Харесвам Уейд Гризби, а ти му прецака бизнеса.

— Държи се с делфините, все едно са му собственост.

— Те са негова собственост. Хванал ги е или ги е докарал, или ги е отгледал. Сега ги храни и дресира.

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)