Адвокат в леглото

Стив се приближи и огледа тялото. Мъж в черен неопренов костюм, като този, с който беше облечен онзи на джета. Лежеше по гръб в локва кръв. Голяма локва. Повече кръв, отколкото изглеждаше, че може да побере човешко тяло. На гърдите му зееше огромна рана. Изстрел от пушка от близко разстояние. Грозна работа.

Втори изстрел — или по-скоро първият — беше разкъсал дясното му бедро. Близо до крака му имаше ролка с лепенка, опръскана с кръв и месо. До едното коляно имаше намотка въже. Полицейски фотограф се въртеше над трупа и бляскаше със светкавицата.

Двама цивилни детективи стояха отстрани и слушаха Уейд Гризби, който жадно дърпаше от цигарата си. Загрубелите му ръце трепереха.

— Човек има право да се защити, нали така?

Гризби беше минал петдесетте, нисък и жилав, с потъмняла от слънцето кожа и прошарена брада. Вдигна поглед, когато Стив наближи.

— Този човек ме познава. Кажи им, Стив. Не бих застрелял човек, ако не е при самозащита.

Стив се присъедини към кръга.

— Уейд, може да не даваш повече показания, докато не си наемеш адвокат.

— Нямам какво да крия.

— Въпреки това, Уейд, време е за адвокат.

Стив тъкмо се канеше да обяви, че е на разположение, когато чу познат глас:

— Нямаш нужда от глашатай, щом имаш полицай.

„Мелодичен тембър. Бърбън с лед.“

Стив се извърна и видя Рей Пинчър, областния прокурор. Крачеше към тях. Носеше тъмен костюм и официална риза, беше забравил само вратовръзката, вероятно в резултат на ранния час преди развиделяване. Пинчър беше атлетичен афроамериканец около четирийсетте, с тънки мустаци и дразнещия навик да си пука кокалчетата, за да подчертае важността на думите си. Беше израснал в Либърти Сити и беше спечелил няколко аматьорски боксови титли в средна категория, преди да влезе в семинарията в Джаксънвил. Идеята била да се върне у дома като пастор на Първа баптистка църква. Но някъде по пътя изгубил вярата си и открил правото. Бе изпълнявал дълга си на обвинител от съда за пътнотранспортни произшествия до отдел „Убийства“ и сега беше избран за областен прокурор.

— При самоотбрана тръпка няма — Пинчър говореше отчасти като рапър, отчасти като проповедник. Направи знак на Стив да отиде при него. — Ако бързаш да се пласираш, Соломон, забрави. Гризби е бил в правото си. Никога няма да му бъде повдигнато обвинение.

— Така ли? Тук си от няма и минута и вече знаеш какво се е случило?

— Наблюдаваме това място.

— Имало е твои хора тук тази нощ?

— На километър и половина. Пречиствателната станция на Вирджиния Кий.

Точно така. Вирджиния Кий. Място с естествени дюни и красиви плажове. Костенурки и морски крави. Широколистни гори и мангрови дървета. Естествено, точно там падретата на града бяха построили пречиствателна станция. Макар че не се виждаше, когато вятърът духаше оттам, човек можеше да усети вонята.

— Движение за освобождение на животните — рече Пинчър. — Банда кретени и левичари. След като удариха лабораторията с примати в Кийс, решихме, че Делфинариумът ще е следващият.