Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
— Ти си адвокат?
— Да. А на теб ще ти трябва адвокат.
Стив харесваше повечето ченгета, дори онези, които изопачаваха истината в показанията си и го принуждаваха да им изтръгне и майчиното мляко при кръстосания разпит. Те си имаха тяхната работа, той си имаше своята, която се състоеше в това да ги накара да изглеждат като идиоти или лъжци. Или и двете.
Тези двамата бяха млади. Единият латиноамериканец, другият чернокож. И на двамата ръкавите им щяха да се пръснат от издутите бицепси.
„Не изследват ли ченгетата за стероиди, както изследват бейзболистите?“
Това щеше да търси следващия път, когато ченге се е държало грубо с някой от предполагаемо невинните му клиенти. Стероидната мания.
— Племенникът ми не е добре със здравето. Така че бъди добър и…
— Млъквай — повтори латиноамериканецът.
Партньорът му разпитваше Дарт Вейдър до една нискостъблена палма. Стив не можеше да чуе въпросите, но няколко от отговорите включваха обиди от сорта на „гестаповци“ и „световна корпоративна конспирация“, като често се споменаваше и Абу Гариб и Гуантанамо.
Стив обясни как Гризби му се е обадил за Боби, как е дошъл с колата до Делфинариума, натъкнал се е на насилствено освобождаване на животни, подгонил е откачалката с неопрена, после е видял втори човек на джет, който успял да се измъкне в залива заедно с двата делфина.
— Още един престъпник — каза ченгето май заинтригувано. — Успя ли да го видиш?
Стив поклати глава, от косата му се стичаше вода.
— Беше прекалено тъмно и прекалено далече. Водеше делфините към открито море и го видях само в гръб.
Радиостанцията в патрулната изпращя и латиноамериканецът се навря вътре да се обади. Когато се измъкна, рече:
— Можем да предположим, че племенникът ти не е към четирийсетте и не тежи стотина килограма, нали?
— На дванайсет е и е като клечка.
— Хубаво. Значи не е мъртвецът.
6.
Съдебна заповед за делфини
Върнаха се в Делфинариума с патрулката. Ченгетата казаха на Стив всичко, което им бяха предали по радиостанцията. Уейд Гризби беше прострелял някого и той облечен в неопрен. Трети съучастник, каза ченгето. Станало на пътеката до будката на охраната. Племенникът на Стив не бил близо и не видял какво се е случило. Хлапето сега разговаряло с детектива. Нищо му нямало.
Стив въздъхна облекчено. Ако Виктория беше сърцето му, то Боби беше душата му. Преди година и половина Стив беше рискувал всичко, за да спаси момчето — всъщност да го отвлече — от собствената му майка. Джанис Соломон, сестрата на Стив, беше наркоманка, жестока майка и патологична лъжкиня — и това бяха най-добрите й качества.
Когато дойде да живее при Стив, Боби беше изтормозен и безпомощен, сънуваше кошмари и психиката му беше съвсем разклатена. Тогава Стив реши, че ще направи всичко, за да осигури на хлапето по-добър живот. Боби беше отбелязал страхотен напредък, но имаше и периоди на влошаване. Беше обаче толкова мил и невинен, че караше Стив да вярва в добротата на човешкия вид, въпреки всички доказателства за тъкмо обратното.
Още три полицейски коли и една линейка се бяха строили покрай дигата със запалени фарове. Дружинка ченгета в униформи и двама цивилни се щураха наоколо. Пристигна и пожарна кола и от нея изскочиха двама пожарникари. На магистралата се чу воят на още една сирена.
Боби седеше на няколко метра от басейна на косатката, увит в розова плажна кърпа, и пиеше кола от кутийка. Един заместник-шериф от участъка на Маями-Дейд — Стив го познаваше от Съдебната палата — си записваше нещо в бележник.
— После вуйчо Стив се затича след мъжа — каза Боби разпалено. — Да бяхте го видели. Страхотен беше! Тичаше с милиарди мили в час.
— Хей, хлапе. Как си? — Стив вдигна племенника си и го прегърна.
— Хвана ли го? Защото трябва да ти дадат голяма награда, огромно парче чедър.
Заместник-шерифът вдигна ръка.
— Дайте ни една минутка, господин Соломон.
Стив внимателно огледа племенника си.
— Сигурен ли си, че си добре, Боби?
— Абсо-да-лютно. Къде са Спънки и Мисти?
— Някъде в залива.
Лицето на Боби замръзна. Ентусиазмът му секна.
— Къде в залива?
— Не знам, хлапе. Плуваха към южния край на Флорида Кий.
Което значеше, че вече можеше да са в дълбокия син Атлантик, но Стив предпочете да го премълчи.
— Можеш ли да ги намериш, вуйчо Стив? — в гласа на Боби трепна страх. — Можеш ли да ги върнеш?
— Ще се опитам, хлапе.
„Не знам как обаче. Със съдебна заповед?“
— Моля те, вуйчо Стив.
— Ще се постарая максимално.