Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
умреш!”
На МакЛийн му се искаше да повярва, че става дума за случайни съвпадения, въпреки че
инстинктът му на учен говореше обратното. Няколко дни по-късно един камион се опита да
избута малкия му „Мини Купър” от пътя. Като по чудо се отърва само с няколко драскотини.
Успя обаче да разпознае в шофьора един от безмълвните охранители, които наблюдаваха
учените в лабораторията.
Какъв глупак е бил!
Вече беше сигурен, че трябва да бяга. Но къде? Първото, което му дойде наум, беше
Монемвасия. Градчето беше популярно място за почивка за гърците, а повечето чуждестранни
туристи отиваха там само за по един ден. Така се озова тук.
Докато размишляваше над събитията, които го доведоха в Гърция, се появи Ангело с един
брой на „Ин-тернешънъл Хералд Трибюн” в ръка. Каза, че имал малко работа, но щял да се
върне до час. МакЛийн кимна и отпи от кафето, наслаждавайки се на силния му вкус.
Прехвърли набързо обичайните новини за икономически и политически кризи. Погледът му
беше привлечен от едно заглавие в международните новини:
„Оцеляла твърди, че чудовища избили участниците и екипа на ТВ шоу”
Ставаше дума за един от шотландските острови Оркни. МакЛийн заинтригувано зачете.
Статията се състоеше само от няколко абзаца, но когато свърши, ръцете му трепереха. Прочете
я отново, а думите се замъглиха пред очите му.
„Господи - помисли си той, - станало е нещо ужасно!”
Сгъна вестника и излезе навън. Там, под успокояващите лъчи на слънцето, взе решение - ще се
върне у дома и ще потърси някой, който ще повярва на историята му.
МакЛийн отиде до портата на града и хвана такси до касата на фериботите. Взе си билет за
хидрофойла за Атина за следващия ден. После се върна в стаята и събра багажа си. А сега
какво? Реши да се придържа към обичайните си занимания, затова се разходи до едно кафене
навън и си поръча чаша студена лимонада. Беше потънал във вестника, когато осъзна, че
някой му говори.
Вдигна поглед и видя жена с посивели коси и свободни дрехи от изкуствена материя на цветя.
Тя стоеше до масата и държеше фотоапарат в ръка.
- Прощавайте, че ви прекъсвам - каза тя с мила усмивка, - ако нямате нищо против. Двамата
със съпруга ми...
Туристите често молеха МакЛийн да документира пътешествието им. Висок и слаб, със сини
очи и прошарена коса, той изпъкваше сред по-ниските и мургави гърци.
На съседната маса седеше мъж, който се усмихна широко. Луничавото му лице беше
почервеняло като цвекло от слънцето. МакЛийн кимна и взе фотоапарата.
Щракна няколко снимки на двойката и им го върна.
- Много ви благодаря! - възторжено каза жената. _ Не знаете колко много значи за нас да
имаме такава снимка в албума си.
- Американци ли сте? - Желанието му да поговори на английски надделя над неохотата му
да завързва разговори. Английският на Ангело беше доста ограничен.
Жената грейна.
- Толкова ли е очевидно? А ние се опитвахме да се впишем в обстановката.
Жълто-розовият полиестер определено не изглеждаше гръцки, помисли си МакЛийн. Съпругът
й пък носеше бяла памучна риза без яка и черна капитанска шапка от тези, които се продават
по сергиите за туристи.
- Дойдохме с хидрофойла - каза мъжът, като се надигна от стола и се здрависа с МакЛийн с
влажната си ръка. - Биваше си го пътуването. Англичанин ли сте?
- А, не, шотландец! - ужаси се престорено МакЛийн.
- Аз пък съм наполовина шотландско, наполовина сода - ухили се пак онзи. - Простете за
шегата. Аз съм от Тексас. Сигурно и аз бих се засегнал, ако решите, че сме от Оклахома.
МакЛийн се зачуди защо всички тексасци, които познава, говореха така, сякаш човекът срещу
тях има проблем със слуха.
- Никога не бих си и помислил, че сте от Оклахома - рече той, - желая ви да си прекарате
добре.
Понечи да се отдалечи, но жената го помоли да се снима с нея, понеже бил много мил.
МакЛийн позира с нея, после и със съпруга й.
- Благодаря ви - каза американката. Говореше по-изискано от мъжа си. МакЛийн набързо
научи, че Гюс и Ема Харис са от Хюстън, че Гюс е в петролния бизнес,
а тя е бивша учителка по история, и че мечтата на живота й била да посети „люлката на
цивилизацията”.
Накрая МакЛийн стисна ръцете им за довиждане, прие прочувствените им благодарности и
тръгна по тясната уличка. Вървеше бързо с надеждата, че няма да го проследят, и се върна в
манастира по заобиколен път.
Затвори кепенците, за да затъмни и разхлади стаята. През най-горещата част от следобеда спа,