Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
а после стана и наплиска лицето си със студена вода. Излезе навън да вземе глътка свеж
въздух и с изненада видя семейство Харис, които стояха близо до варосания параклис в двора
на манастира.
Двамата правеха снимки, а когато го видяха, му махнаха за поздрав. МакЛийн излезе и им
предложи да им покаже стаята си. Американците останаха впечатлени от ръчната дърворезба.
Когато отново излязоха навън, те се взряха в стръмните скали до сградата.
- Отгоре сигурно се открива невероятна гледка -отбеляза жената.
- Бая разходка е дотам.
- Хобито ми е да наблюдавам диви птици, така че съм в доста добра форма. А и Гюс е по-
жилав, отколкото изглежда - усмихна се тя. - Преди беше футболист, макар сега да не му личи.
- Аз съм „Аги” - потвърди мистър Харис, -тексаските „А и М”. Е, понатрупал съм няколко кил-
ца с годините, но ще се пробвам.
- Дали бихте ни показал пътя? - помоли Ема.
- Съжалявам, но утре рано сутринта заминавам.
Каза им, че могат и сами да отидат, стига да тръгнат достатъчно рано, преди слънцето да
напече.
- Толкова сте мил - рече тя и го потупа майчински по бузата.
МакЛийн ги гледаше усмихнат, докато двамата американци се отдалечаваха по пътеката по
стената, и се радваше на смелостта им. Разминаха се с Ангело, който тъкмо се връщаше от
града.
Монахът го поздрави, после се обърна и изгледа двойката.
- Запознахте ли се с американците от Тексас?
Усмивката на МакЛийн се стопи.
- Откъде ги познаваш? - попита той озадачен и смръщен.
- Минаха оттук вчера сутринта. Вие бяхте на разходка - отвърна Ангело, като посочи към
стария град.
- Странно, държаха се така, сякаш идват за първи път.
Ангело сви рамене.
- Може би като остареем, и ние ще започнем да забравяме.
Изведнъж МакЛийн се почувства като жертвения козел от съня си. Усети студена празнота в
стомаха си. Извини се, качи се в стаята си и си наля чаша узо.
Колко лесно щеше да бъде. Щеше да се качи с тях на скалите и да го помолят да се снима до
ръба. Едно бутване и край!
Още един нещастен случай. Още един нещастен смъртен случай.
Без никакво напрягане. Дори за една мила възрастна учителка по история.
МакЛийн бръкна в найлоновата торбичка, в която държеше дрехите си за пране. На дъното
имаше плик с пожълтели изрезки от вестници. Пръсна ги по масата.
Заглавията бяха различни, но темата бе една и съща.
„Учен загива на пътя”
„Учен убит в катастрофа, виновният водач избягал”
„Учен убива жена си и се самоубива”
„Учен загива при нещастен случай със ски”
Всички жертви бяха работили по проекта. Отново прочете бележката: „Бягай, за да не умреш!”.
Прибра изрезката от „Хералд Трибюн” при останалите и слезе на рецепцията. Ангело тъкмо
преглеждаше резервациите.
- Налага се да замина - осведоми го МакЛийн.
Монахът изглеждаше съкрушен.
- Много съжалявам! Кога?
- Тази вечер.
- Невъзможно! До утре сутринта няма нито хидро-фойл, нито автобус.
- Въпреки това трябва да замина и те моля да ми помогнеш. Ще ти платя.
Ангело го погледна натъжено.
- Бих го направил заради приятелството ни, не заради пари.
- Извинявай! - отвърна МакЛийн. - Малко съм разстроен.
Младежът не беше глупав.
- Заради американците ли?
- Едни лоши хора ме преследват. Възможно е тези американци да са изпратени да ме
намерят. А аз с цялата си глупост им казах, че заминавам утре с хидро-фойла. Не съм сигурен
дали са сами. Може някой да ме причаква на портата.
Ангело кимна.
- Мога да ви закарам с лодка. Ще ви трябва и кола.
- Надявах се да ми уредиш някоя под наем - рече МакЛийн, като му подаде кредитната си
карта. Досега бе избягвал да я ползва, защото знаеше, че може да бъде проследена.
Ангело се обади на фирмата за автомобили под наем.
- Готово! Ще оставят ключовете в колата.
- Ангело, не знам как ще ти се отплатя.
- Не искам отплата. Следващия път, когато влезете в църква,оставете дарение.
МакЛийн хапна в кафенето, където се улови, че оглежда предпазливо другите маси. Вечерта
обаче мина спокойно. По пътя към манастира постоянно се озърташе през рамо.
Чакането беше мъчително. Чувстваше се като в капан в стаята, но си напомняше, че стените са
дебели поне трийсет сантиметра, а вратата може да издържи и таран. Няколко минути след
полунощ чу тихо почукване.
Ангело взе сака му и го поведе по крайбрежната стена до едно стълбище, по което слязоха до