Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
пръв път от години, когато „Авиатикът” прелетя над главата на каруцаря.
Горният „Авиатик” се спусна още по-надолу, като се опита да принуди „Моран-Солние” да се
блъсне в моста, но в последния момент Фошар дръпна дросела, самолетът скочи нагоре и
премина между моста и „Авиатика”. Колелата му обаче закачиха каруцата и навсякъде се
разлетя сено. Фошар успя да овладее самолета и прелетя над покривите на къщите.
След секунда се вдигна и другият самолет.
Твърде късно.
Не толкова пъргав, „Авиатикът” се разби и избухна в пламъци. Също толкова тромав в
изкачването, водещият „Авиатик” закачи камбанарията на църквата, чийто остър връх раздра
корема му. Самолетът се разпадна във въздуха на стотици парчета.
- Вървете с Бога! - извика пресипнало Фошар, като завъртя самолета си и излезе от долината.
В далечината се появиха две петънца. Движеха се бързо към него. Явно последните самолети
от ескада-та „Авиатици”.
Фошар се насочи право между тях. Устните му замръзнаха в усмивка. Искаше семейството да
разбере какво мисли за опита им да го спрат.
Беше достатъчно близо, за да види лицата в предните кабини. Мъжът отляво насочи към него
нещо като пръчка, от която проблесна светлина.
Чу се тихо „пук” и в гърдите му сякаш се впи огнен шиш. Фошар потръпна, когато осъзна, че
онзи е прибегнал до една проста, но надеждна технология - карабината.
Фошар неволно пусна контролния лост и краката му се вкочаниха в спазъм. Самолетите
прелетяха от
двете му страни. Ръката му се отпусна безжизнено и самолетът му започна да се олюлява.
Топлата кръв от раната се стичаше върху седалката. В устата си усещаше метален вкус, трудно
му беше да фокусира погледа си.
Свали ръкавиците, разкопча колана и се пресегна под седалката. С отслабващи пръсти хвана
дръжката на металния сейф. Сложи го в скута си, хвана „V”-образната лента, която минаваше
през дръжката, и я закачи за китката си.
Събра последните си сили, изправи се и се надвеси през кабината. Преметна се надолу, тялото
му се удари в крилото и отскочи.
Пръстите му автоматично дръпнаха шнура, възглавничката, на която седеше, се отвори и
коприненият парашут го понесе във въздуха.
Пред очите му се спускаше черна пелена. Зърна студено синьо езеро и ледник.
„Провалих се!”
Чувстваше повече шок, отколкото болка, и го изпълваше дълбока, гневна тъга.
„Милиони ще загинат!”
Изкашля кървава пяна и потъна в безсъзнание. Висеше под парашута, лесна мишена за един от
„Авиати-ците”, който отново се приближи.
Така и не усети куршума, който прониза металния шлем и се впи в черепа му.
Слънчевите лъчи се отразяваха от шлема, а Фошар се спускаше все по-ниско, докато планините
не го прегърнаха.
Оркнейски острови, наши дни
Джоуди Майкълсън кипеше от гняв.
По-рано тази вечер тя и трите останали състезатели в телевизионното шоу „Изгнаници”
трябваше да преминат с тежки обувки по едно дебело въже, опънато по метър и половина
висок ръб от натрупани камъни. Номерът беше наречен „Огненото изпитание на викингите”.
От двете страни на въжето пламтяха факли за повече драматизъм и усещане за риск, макар
факлите да бяха на почти два метра от въжето. Камерите снимаха от нисък ъгъл, за да
изглежда много по-опасно, отколкото всъщност беше.
Това, което не беше фалшиво, бяха опитите на продуцентите да докарат участниците до
изблици на насилие.
„Изгнаници” беше най-новото попълнение в „риа-лити” шоутата, които никнеха като гъби след
успеха на „Сървайвър” и „Страх”. То беше комбинация от двата формата, подправена с викове
ала Джери Спрингър.
Форматът беше елементарен. Десетте участници трябваше да преминат през поредица от
изпитания в рамките на три седмици. Онези, които не успееха, или срещу които гласуваше
публиката, напускаха острова.
Победителят щеше да спечели един милион долара с бонус точки, които явно зависеха от това,
колко гадно ще се държат състезателите един към друг.
Шоуто минаваше за още по-брутално от предишните,
а продуцентите играеха номера, с които да нагнетят напрежението. Ако в други подобни
състезания ставаше дума за конкуренция, тук работата отиваше на открита война.
Форматът отчасти се базираше на курса по оцеляване на „Outward Bound” и участниците
трябваше да живеят от това, което им предлага земята. За разлика от другите шоута за