Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Карен тръгна първа по един страничен коридор и въведе жената в малка стая. Дългият прозорец гледаше към паркинга, а в далечината се виждаше изкуствено поддържаната равномерна зеленина на голф игрище. Четири стола, тапицирани с обичайния за учреждения сив туид, бяха поставени около кръгла маса — топлият цвят на полираното черешово дърво сияеше приглушено. Какво бе предназначението на стаята личеше единствено от окачените по стените снимки в рамки, на които се виждаха служители на полицията в действие. Всеки път, когато ползваше тази стая, Карен се питаше защо шефовете бяха подбрали такива снимки, които обикновено се появяваха в медиите, след като се случеше нещо наистина лошо.
Жената се озърна неуверено, а Карен издърпа един от столовете и я подкани с жест да седне.
— Не прилича на онова, което виждаме по телевизията — каза посетителката.
— Централата на полицията във Файф е доста различна — каза Карен, разполагайки се под прав ъгъл спрямо жената, а не точно срещу нея. Едно разположение, което не навеждаше на мисълта за противопоставяне, обикновено бе по-благоприятно за разговор със свидетел.
— Къде са записващите устройства? — жената седна, без да придърпва стола по-близо до масата, и постави чантата си в скута.
Карен се усмихна.
— Бъркате разговор със свидетел и разпит на заподозрян. Вие сте тук, за да ни съобщите нещо, не за да ви разпитваме във връзка с престъпление. Затова и можете да седнете на удобен стол и да гледате през прозореца — тя отвори бележника си. — Доколкото разбирам, сте дошли да съобщите за изчезнало лице?
— Точно така. Името му е…
— Момент. Имам нужда от някои сведения за вас. Като начало, името ви?
— Мишел Гибсън — това е фамилията на мъжа ми. Моминската ми фамилия е Прентис. А иначе всички ми казват Миша.
— Така да бъде, Миша. Трябват ми също адреса ви и телефонният ви номер.
Мишел бързо изреди исканите данни.
— Това е адресът на майка ми. Тук съм по нейно настояване, нали разбирате.
Карен разпозна името на селото, макар улицата да й беше неизвестна. Селото бе едно от онези, които местните земевладелци са основавали за наетите от тях миньори по времето, когато практически са притежавали не само мините, но и хората, които са работели в тях. Междувременно се бе превърнало в спалня за пришълци, които нямаха никаква връзка със самото място и с неговото минало.
— Все пак — каза тя, — имам нужда и от вашите данни.
Миша сви вежди за миг, после съобщи адрес в Единбург.
Той не говореше нищо на Карен, чиито познания за социалната география на столицата, макар тя да се намираше едва на трийсет мили от тук, бяха ограничени.
— И искате да съобщите за изчезнало лице — отбеляза тя.
Миша подсмръкна силно и кимна.
— Баща ми. Мик Прентис. Е, всъщност Майкъл, ако държите на точността.
— А кога е изчезнал баща ви?
Карен си каза, че сега вече ставаше интересно. Ако изобщо имаше възможност случаят да стане интересен.
— Както казах на онзи човек в приемната, преди двайсет и две години и половина. В петък, на 14 декември 1984, го видяхме за последен път — Миша Гибсън смръщи предизвикателно вежди.
— Струва ми се, че сте изчакали доста дълго, преди да съобщите за изчезването му — каза Карен.
Миша въздъхна и извърна глава така, че да може да гледа през прозореца.
— Не считахме, че е изчезнал. Всъщност не.
— Не разбирам. Какво ще рече „всъщност не“?
Миша се обърна към нея и срещна спокойния поглед на Карен.
— Говорите като местен човек.
Питайки се накъде върви разговорът, Карен отвърна:
— Израснала съм в Метхил.
— Така. Е, не искам да ви засягам, но годините ви са достатъчно, за да помните какво ставаше тук през 1984 година.
— Миньорската стачка?
Миша кимна. Брадичката й беше все така високо вдигната, погледът — предизвикателен.
— Израснах в Нютън ъв Уиймс. Баща ми беше миньор. Преди началото на стачката работеше в мината „Лейди Шарлот“. Сигурно знаете какво се говореше — че никой не е по-непреклонен от миньорите от „Лейди Шарлот“. Въпреки това през една декемврийска нощ, девет месеца след началото на стачката, половин дузина от тях изчезнаха. Е, казвам „изчезнаха“, но всички знаеха каква е истината — че са заминали за Нотингам, за да се присъединят към стачкоизменниците. — Лицето й се сгърчи силно, сякаш се опитваше да се пребори с физическа болка. — За петима от тях никой не беше учуден, че са предали каузата. Но според майка ми всички били потресени, когато разбрали, че баща ми се е присъединил към тях — включително и самата тя. — Тя изгледа умолително Карен. — Била съм прекалено малка, за да помня. Но всички твърдят, че той е стоял твърдо зад профсъюзите, бил последният, за когото можело да се предположи, че ще стане стачкоизменник. — Тя поклати глава. — Но от друга страна, какво по-различно биха могли да помислят?