Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Да не си посмял да го разкопчееш.
Силният звук на отварящ се цип се разнесе из спалнята. Той въздейства на Тами все едно я поляха с леденостудена вода. Тя се стресна и излезе от вцепенението, когато разбра, че той наистина е решил да прави секс. Изпъшка, претърколи се върху матрака и трескаво заби нокти в завивката в опита си да изпълзи далеч от него.
Големи силни ръце я сграбчиха за бедрата, хвърлиха я внимателно по гръб и тя отново се втренчи в него. Три неща веднага й станаха ясни, след като погледна голия му корем. Дънките на мъжа зееха разтворени до долу и той не носеше бельо. Също така не можа да пропусне, че е възбуден, съдейки по голямата издутина, напираща под дънките до вътрешната страна на бедрото му.
— Къде отиваш? Ще пропуснеш много, ако си тръгнеш сега.
— Престани!
Усмихна й се, показвайки зъбите си.
— Имаш красиви сини очи.
Младата жена премигна.
— Твоите очи също са прекрасни. Но не значи, че можеш… — тя посочи към слабините му. — Това няма да се случи.
— Наистина ли? — Мъжът се засмя.
Тами кимна.
— Наистина. Няма начин да стане. Използвай математиката, огромно момче.
— Радвам се, че гласът ти се върна, името ми е Валиант. Може да го използваш.
— Ти престана да ръмжиш и да ревеш насреща ми.
— Значи, ако не искам да говориш и да ми казваш повече „не“, просто трябва да ти ръмжа и да рева срещу теб? — повдигна вежда. — Благодаря, че ми довери как да те накарам да мълчиш. Това е полезна информация.
Тами почти незабележимо се придвижваше назад по леглото, като се опитваше да достигне до другата му страна.
— Както вече ти казах, използвай математиката. Няма начин да направим, ъъъ, онова, което хората вършат в спалнята.
— Математиката няма нищо общо с това, което аз имам предвид.
— Наистина ли? — Тя бе изключително благодарна, че вече не беше безмълвна. Чувстваше се по-спокойна, повече не се смразяваше от ужас. Приспособяваше се към външния вид на мъжа и тъй като я бе завел в дома си, й се струваше повече човек, отколкото животно. Сега разговаряше с нея, вместо само да ръмжи. — Не съм съгласна. Ти си огромен, в сравнение с теб аз съм дребна. Двамата не си подхождаме.
Наблюдаваше я, без да се опитва да я спре, когато тя слезе от другата страна на леглото, за да остави голямата мебел помежду им. Тами застана на треперещите си крака и вдигна поглед към лицето му. Вгледа се в него, докато той я съзерцаваше. Усмихна й се, но тя остана предпазлива.
— Не съм съгласен. Мисля, че бихме могли да го направим. Смяташ ли, че ще те боли? Аз не считам така. Мога да бъда много нежен, когато поискам — погледът му обходи тялото й. — Признавам, че ще ми бъде трудно да държа всичките си инстинкти под контрол, но ще се справя.
— Няма да спя с теб.
Той се засмя.
— Радвам се. Спането е последното нещо, което искам да правим в моето легло.
Тами стисна зъби, гневът й пламна.
— Няма да правя каквото и да е. Не си лягам с непознати и, по дяволите, със сигурност точно с теб няма да го направя.
Усмивката му умря и веселият израз изчезна от лицето му. Погледът му стана студен и малко страшен.
— Да не би да си предубедена? Аз нямам задръжки, че си изцяло човек.
Тя се намръщи.
— Е, добре, че поне знаеш какво съм — съсредоточи се върху устните му. — И не мога да те разкъсам със зъбите си. Не съм страшна, господин Лъв. Това ли си ти отчасти? Лъв? Тигър? Какво?
Мъжът само премигна, но нещо в изражението му се втвърди.
— Би могло и така да се каже — заяви той провлачено.
Бе засегнала самолюбието му или нещо такова. Преглътна, реши, че изглежда малко сърдит.
— Съжалявам. Не исках да те обидя. Никога не съм… — Млъкни!, заповяда си тя. Разбра, че сама си копае гроба. — Не исках да проявя неуважение или нещо подобно. Ти ме плашиш, схващаш ли? Никога преди не съм срещала Нов вид, а ти си наистина смущаващ, признай го. Онзи на портала, който ме пусна в Резервата, приличаше повече на човек. Докато ти не изглеждаш така. Би улеснило нещата, ако беше малко по-дребен. Но ти си огромен, целият си в мускули и аз знам колко лошо можеш да ме нараниш, ако изпълниш намерението си. Може би приказвам празни приказки, но престани да ме гледаш по този начин, плашиш ме. Аз съм висока един и шейсет и осем и тежа петдесет и девет килограма. А ти? Един и деветдесет или деветдесет и три… — обходи с поглед цялото му тяло. — Деветдесет килограма?