Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
Заизкачваха множество стъпала. Младата жена затвори очи, нямаше намерение да се бори. Усещаше силата на ръцете, които плътно я притискаха към твърдото, стегнато тяло. Вдъхна и призна, че мъжът миришеше страхотно; парфюмът, който използваше бе хубав и не прекалено силен.
Потисна лекото отвращение към себе си. Започваше да губи разсъдъка си, след като бе способна да мисли за възхитителната миризма на парфюма му при тези обстоятелства. Валиант, човекът — звяр, я бе заключил в къща, която се оказа неговата, и сега я мъкнеше нанякъде.
Чу се затръшване на друга врата, той спря, завъртя се и съзнанието й регистрира още едно прищракване на ключалка. Мъжът се обърна отново, от резките му движения краката й се полюшнаха, след това той направи около десетина крачки, преди да я пусне.
Тами ахна, когато падна, но вместо да се удари на твърдия под, тупна на меко легло. Приземи се по гръб, с крака, проснати към ръба на масивния матрак, и се взря с ням ужас в мъжа, който стоеше между бедрата й. Екзотичните му очи бяха фокусирани върху нея.
По дяволите. Най-накрая възвърна способността си да се движи. Беше в леглото му, което миришеше на него. Инстинктивно знаеше, че това е спалнята му. Огледа голямата стая с тъмни дървени мебели. Надигна се на лакти и заби крака в матрака, за да се отдръпне от него. Огромният мъж я наблюдаваше мълчаливо.
— Не — изръмжа той тихо.
Тами замръзна.
— Ти недей.
Устните му трепнаха, присви леко очи.
— Какво недей?
— Не… — Тя се намръщи. — Престани да ме плашиш.
— Боиш ли се от мен? — Пълните му устни се извиха в усмивка.
Тя кимна.
— Разбира се.
Мъжът внезапно се раздвижи, притисна ръце към матрака и се надвеси над нея. Тялото й мигновено се оказа под него, когато той протегна своето над нея, бутна я да легне обратно и прекрати намерението й да изпълзи надалече.
— Защо? Аз няма да те нараня. Това, което искам да направя, е да се чувстваш наистина добре.
Той какво, шегува ли се? Не му повярва, като се имаше предвид напрегнатия поглед, с който я съзерцаваше. Ситуацията беше всичко друго, но не и комична — едно от определенията, което й дойде на ум.
— Ти си огромен, имаш остри зъби и… ме довлече отвън. Искам да си отида.
— Не искам да си тръгваш. Както посочи, аз съм огромен.
Устата й се отвори и затвори, докато се взираше в него.
— Те ще дойдат да ме измъкнат от тук.
Той кимна.
— Да, така е.
А? Тя се намръщи.
— Защо сме тук, щом знаеш, че така ще стане?
— Време. — Той й се ухили. — Ще им отнеме много време, докато успеят да съберат достатъчно от моите събратя, за да влязат в дома ми. Повечето от тях не са толкова глупави, че да опитат. Те се страхуват от мен.
Докато го наблюдаваше, тя започна да нервничи.
— Може ли да не се надвесваш повече над мен?
— Не. — Той поклати глава.
— Отново ме плашиш.
Усмивката му изчезна.
— Не искам да се боиш.
— Какво искаш?
Погледът му бавно се спусна по тялото й, преди повторно да срещне нейния.
— Искам теб.
Сърцето й пропусна един удар.
— Това няма да се случи.
— Хмм — не изглеждаше убеден. Повдигна се внезапно на ръце и стана от леглото. Единствено погледът му остана прикован в нея. — Сигурна ли си?
— Ти ми обеща, че няма да ме нараниш.
Тами видя как той сграбчи с длани долния край на тениската си и я разкъса. Хвърли парчетата на пода зад себе си. Тя не можеше да не го съзерцава. Кожата по цялото му тяло бе със златистокафяв тен, а гърдите му бяха съвършени. Мислеше си, че ще е космат, но не беше. Под гладката, почти без косми плът, изпъкваха мускули. Не можеше да пропусне и шестте плочки, ясно очертани над плоския му корем.
Имаше широк гръден кош и масивни мускулести ръце. Тъмните кръгове около зърната му бяха с леко червеникав оттенък, който почти съвпадаше с миглите и косата му. Погледът й се спусна надолу и тя забеляза тънка ивица червеникаворуси косми, която започваше от пъпа и се скриваше под колана на дънките му.
— Няма да те нараня. — Той посегна към копчето на панталоните си. — От всички неща, които искам да направя с теб, болката не участва.
Когато откопча горното копче, се показа голяма част от плоския му корем. Ръката му хвана ципа и устата на Тами зейна отворена. Погледът й рязко се вдигна към лицето му, където съзря развеселено изражение и блясъка в златистите очи.