Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
Мъжът придвижи тялото си надолу по нейното.
— Само да те опитам — изръмжа той.
Мекият, но дълбок тон накара гръдния му кош да завибрира отново срещу дланите й. Исполинът издърпа блузата й още по-нагоре, докато напълно откри сутиена й. Погледът му се съсредоточи върху късчето плат, преди ръката му да пусне гърдата й. Пръстът му с нежна ласка се плъзна между двете чашки и тя усети подръпване. Сведе надолу глава и видя, че някак си той бе успял да откопчее сутиена й само с върха на нокътя си. Материята се плъзна по гърдите й и ги оголи пред погледа му. Зърната й бяха твърди връхчета, кожата й бе станала много чувствителна, но тя не се почувства неловко. Знаеше, че трябва да направи опит да ги покрие, но не предприе нищо.
— Прекрасна си и имаш големи гърди за такава дребна жена — изръмжа тихо, точно преди да наведе глава. — Обзалагам се, че ако ги оближа, те ще бъдат толкова вкусни, колкото изглеждат.
Тами затвори очи, когато дъхът му опари гърдите й. Той отвори уста и бръсна зърното с език. Тя издаде звук на изненада, тъй като повърхността му бе едновременно мека и грапава, а усещането, което предизвика, бе уникално. То изпрати нов прилив на топлина между краката й. Възбудата й рязко се повиши и стана почти непоносима. Задъха се, когато устните му се затвориха върху гърдата й.
Грапавият му език бързо се движеше напред-назад по напрегнатото й връхче. Тя изстена, изви гръб и притисна гърда в устата му. Мигновено си представи какво можеше да сътвори езикът му, ако го използваше върху други места по тялото й. Зъбите му леко одраскаха кожата около зърното и в отговор пръстите й се впиха в плътта му там, където се бе вкопчила в мъжа.
Знаеше, че трябва да го отблъсне, но не го стори. Вместо това го насърчи, като заби пръсти в раменете му. Той изръмжа отново, тялото му завибрира срещу нейното и повторно от устните й се откъсна стон. Мъжът й напомняше на голям вибратор върху гърдите й, а начина, по който езикът му четкаше зърното й, носеше интензивна наслада. Тя си пое рязко дъх, когато го завъртя около зърното и след това го засмука. Стомахът й се стегна в здрав възел, а болката между краката й закрещя за удовлетворяване.
Ръката му върху корема й се плъзна надолу и тя усети някакво дръпване на кръста си. Все пак не можеше да мисли и за това. Беше й трудно да се концентрира върху нещо друго, освен играта на Валиант с гърдите й. Когато ги остави на мира, тя едва регистрира факта, че панталоните й бяха изхлузени. Отвори очи.
— Повдигни си бедрата.
Моите бедра? Погледна го объркана.
— Какво?
Той се усмихна. Наведе уста и плени другата й гърда. От гърлото й се изтръгна стон. Засмука я, като в дразненето използва езика и зъбите си. Способността й да разсъждава изчезна съвсем. Когато мъжът увеличи силата на всмукване, резките подръпвания на гърдата й причиниха туптене в клитора, все едно бяха свързани. Едната му ръка се плъзна по гърба й, когато тя го повдигна от леглото, за да се притисне към устните му. Дланта му се спусна надолу, обхвана дупето й и го стисна.
Именно тогава разбра, че ръката му е сграбчила голата й плът. Очите й се отвориха широко, опита се да го отблъсне. Устата му пусна гърдата й и погледите им се срещнаха. Младата жена се извъртя, опитвайки се да огледа наоколо и осъзна, че по някакъв начин бе успял да разкопчее панталоните й и да ги смъкне по бедрата й до коленете. Бикините бяха също там, омотани с дрехата. Тами зяпна мъжа.
— Аз дори не разбрах. Как успя да ме съблечеш, без да усетя?
Той се засмя.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
Валиант се стараеше да запази контрол върху желанието си. Искаше я толкова силно, че болката бе станала физическа. Най-вероятно тя щеше да крещи, ако той свалеше собствените си панталони, тъй като изглеждаше притеснена от големината на члена му. Разликата в техните размери може би бе проблем, но жените бяха създадени да се разтягат при раждане. Можеше да се получи, ако беше внимателен, нежен и навлезеше достатъчно бавно в нея, докато се приспособеше към него.
Тя е човек. Той стисна зъби, но най-накрая се отпусна. Всъщност никога не бе вярвал, че ще бъде привлечен от човешко същество, и мислеше събратята си, които ги желаеха, за идиоти. Всичко се свеждаше до истината — той я искаше и се нуждаеше от нея.