Валиант

— Не питай! — сряза го Тайгър. — Валиант! Хайде, човече! Какво правиш? Ти знаеш по-добре, че не бива, ако си мислиш това, което аз подозирам. Тя е дребно човешко същество и ти не искаш да го направиш.

Валиант примигна.

— Тя е разгонена.

— О, мамка му! — изруга Тайгър.

Валиант изръмжа.

— Да му се не види! — прокле силно Тайгър. — Тед, нали ти казах, да се увериш, че жените от персонала ти не са в овулация. Дискутирахме това, дявол да го вземе! Нищо чудно, че се държи като луд.

— Откъде можех да знам — изломоти Тед. — Знаеш ли колко много дела за сексуален тормоз ще получа, ако питам всеки път жените, които работят за мен, дали са в особения си период на месеца? Хайде де! И как, по дяволите, някой може да разбере, Тайгър?

Тайгър пак изруга.

— Ние знаем, Тед. Обясних ти, че можем да ги помиришем от километър разстояние, и ти казах, че някои от нашите хора реагират лошо на това. Спрямо нея аз съм срещу вятъра, но той не е. И ако твърди, че е в овулация — а повярвай ми, тя е — значи имаме проблем. Нищо чудно, че се държи по този начин. — Мъжът замълча. — Кой е бил на смяна, когато е влязла?

— Смайли — отговори тихо мъжки глас. — Той е примат и обонянието му не е толкова силно. Очевидно е пропуснал аромата й.

— Какво от това, ако е в овулация? И затуй той иска да я убие? — беше жената, която досега се бе обаждала. — Да не би да полудява като акулите, когато подушат кръв?

Тайгър помълча няколко дълги секунди.

— Тя не кърви. Като жена трябва да знаете разликата между менструация и овулация. Тя е в овулация. И той не иска да я убие. Иска да се размножава с нея.

— Благодаря на Бога! — жената се засмя облекчено. — Мислех, че ще я превърне в играчка за дъвчене и ще я разкъса на парчета.

— Марси! — извика Тед. — Как можеш да се смееш на това? Не е забавно. Всички си отдъхнахме, че не възнамерява да я убие. Но чу ли, какво предполага Тайгър? Трябва да я измъкнем от там.

— Омъжена ли е? — попита Тайгър.

— Не. — Тед се поколеба. — Чакай малко. Не гледай облекчено, сякаш нещо ще се случи между тях. Изведи я от там.

Тами се втренчи в профила на мъжа от Новите видове. Той не искаше да сложи край на живота й. Искаше да се размножава с нея. Все още бе в шок. Огледа огромния звяр от главата до краката и потръпна. В училище бе зле с математиката, но знаеше достатъчно, за да изчисли размерите на този.

Мъжът изглеждаше почти два пъти по-голям от нея и нямаше начин да се осъществи физическа връзка помежду им. И освен това — за какво, по дяволите, си мисля?! Отново искаше да изкрещи за помощ, но от устата й не излезе нищо. Свършено е с мен! Не! Не казвай това. Измисли нещо друго. Затънала съм до ушите в лайна. Да. Това е по-добре. Дори не си помисляй за прецакване и край.

— Не мога — обясни Тайгър. — Ако някой от нас се опита да се доближи до нея, той ще я пази. Представи си как животното защитава любимата си играчка. Е, точно това имаме тук — после замълча за минута. Никой не продума нищо. Най-накрая, когато отново започна да говори, май бе взел решение за нов подход. — Валиант? Мога да намеря някоя, готова да заеме мястото й. Трябва да я пуснеш. Тя не е от Видовете, а човек и ще я нараниш. Виж колко е малка. Тя е хилав дребосък и ти не я искаш. Осъзнавам, че ти мирише доста приятно и, по дяволите, забелязах, дори отдалече, че е привлекателна, но отново ти напомням — тя е човек. Преди няколко седмици, когато се бяхме събрали заедно на по питие, дискутирахме колко крехки са те. Ние не се занимаваме с тях, не помниш ли? Само се отдръпни далеч от нея, а аз ще се обадя на някоя от нашите жени. Една от тях ще бъде повече от щастлива да дойде тук и да заеме мястото й, ако си в настроение за игрички. Звучи добре, нали, приятелю? Послушай ме.