Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 89
Перейти на страницу:

Постепенно обаче нещата се промениха. Осъзнах, че за пръв път виждам заобикалящия ме пейзаж, и разбрах, че съм напуснал предишните граници. Слушал съм разказите на хора за това как са се чувствали, когато са отплавали с кораб и най-после земята изчезвала от погледите им. Предполагам, че смесицата от безпокойство и въодушевление, характерна за този миг, напълно наподобява състоянието ми, докато фордът навлизаше във все по-непозната местност. Това се случи точно след като взех един голям завой и се озовах на път, който лъкатушеше по снагата на някакъв хълм. Усещах дълбоката пропаст от лявата си страна, макар и да не я виждах от дърветата и гъстия храсталак наоколо. Разбрах, че наистина съм напуснал Дарлингтън Хол, и да си призная, бях обладан от известно чувство на паника — чувство, което се подсилваше от хрумването, че може би съм объркал пътя и сега се нося в съвсем грешна посока към някакъв пущинак. Това трая само миг, но за всеки случай намалих скоростта. А дори и след като се убедих, че съм на прав път, се принудих да спра колата за момент, за да направя оглед, така да се каже.

Реших да сляза и да се поразтъпча, след което напълно затвърдих впечатлението си, че съм кацнал на ръба на хълма. От едната страна на пътя гората стръмно се катереше нагоре, а от другата сред листака прозираха далечни поля долу в ниското.

Струва ми се, че бях изминал известно разстояние, като надничах през храстите с надежда да открия по-добър изглед, когато изведнъж чух зад себе си глас. До този миг, разбира се, бях напълно убеден, че наоколо няма никой, затова се обърнах силно изненадан. Малко по-нагоре и от другата страна на пътя се виждаше краят на стръмна пътечка, която изчезваше нейде в гората. Точно там, върху голям камък, седеше слаб беловлас старец с платнен каскет, който пушеше лула. Той ми извика отново и макар че не чувах съвсем ясно думите му, по жестовете долових, че ме подканя да се приближа. За миг го помислих за скитник, но после разбрах, че е местен човек, излязъл да се порадва на свежия въздух и лятното слънце, и не виждах защо да не отида.

— Чудя се, сър — каза той, когато наближих, — достатъчно ли са здрави краката ви.

— Моля?

Човекът посочи пътечката.

— Трябва да имаш силни крака и здрави дробове, за да се изкачиш там. Аз нямам нито едното, нито другото, затова си седя тук. Но ако бях в по-добра форма, щях да седя горе. На върха има прекрасно местенце с пейка и най-красивата гледка в цяла Англия.

— Ако това, което казваш, е вярно — рекох, — мисля, че е по-добре да си остана тук. Смятам да попътувам с колата и вероятно ще срещна много красиви гледки. Да видя най-хубавата още преди да съм тръгнал, би било малко прибързано.

Човекът сякаш не ме разбра и просто повтори:

— Това е най-красивата гледка в цяла Англия. Но ви предупреждавам, трябват силни крака и здрави дробове. — После добави: — Виждам, че сте в добра форма за възрастта си, сър. Мисля, че с лекота ще се изкачите горе. Дори аз мога да се изкатеря, когато се чувствам по-добре.

Погледнах към пътеката, която наистина изглеждаше стръмна и неравна.

— Уверявам ви, сър, ще съжалявате, ако не се изкачите до горе. А и човек никога не знае. Още някоя и друга годинка, и вече може да е твърде късно. — Той се разсмя малко грубичко. — По-добре се качете, докато все още сте в състояние.

Сега ми хрумва, че старецът може да се е опитвал да остроумничи и да го е казал само на шега. Сутринта обаче забележката му ме обиди и може би точно желанието да му докажа колко са глупави намеците му ме накара да се изкатеря по пътеката.

Във всеки случай много съм доволен, че го направих. Действително изкачването си го биваше, макар че не ме затрудни особено. Пътеката се извиваше на зигзаг около стотина метра нагоре по склона, докато излезе на една малка просека — очевидно мястото, което старецът беше имал предвид. Видях пейката и наистина зашеметяваща гледка.

Безкрайни зелени поля се люлееха, докъдето погледът ми стигаше. Те бяха оградени с жив плет и дървета и плавно се издигаха и снишаваха. Тук-там в далечината върху зеления фон бяха пръснати дребни точици, които реших, че са овце. А от дясната страна, почти на хоризонта, ми се стори, че съзирам купола на църковна камбанария.

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)