Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 89
Перейти на страницу:

Въпреки това изминаха няколко дни, преди да се престраша да повдигна отново въпроса пред мистър Фарадей. Да не говорим, че имаше много подробности, които предварително трябваше да изясня за себе си. Например разходите. Вярно, че господарят ми щедро беше предложил „да поеме бензина“, но цената на едно такова пътуване можеше да се окаже удивително висока, като се пресметнат разходите за преспиване, храна и дребните неща, с които щях да се подкрепям по време на пътя. Следваше въпросът какво облекло беше подходящо за подобно пътуване и дали си струваше да инвестирам в нови дрехи. Притежавам известен брой чудесни костюми, любезно преотстъпвани ми през годините лично от лорд Дарлингтън и други гости, отсядали в къщата и оставали доволни от стандартите на обслужването. Може би много от тези костюми са прекалено официални за целта на предложеното ми пътешествие или пък вече доста старомодни за нашето време. Имам обаче един дневен костюм, който сър Едуард Блеър ми подари през 1931 или 1932 година. Тогава беше практически нов и ми стоеше отлично. Сметнах, че ще бъде подходящ за вечерите в салоните или трапезариите на хотелите, в които щях да отсядам. Ако наистина нямам нещо обаче, това са подходящи пътни дрехи — тоест дрехи, с които бих могъл удобно да шофирам, — освен ако не сложех костюма, подарен ми от младия лорд Чалмърс по време на войната, който въпреки че ми е твърде тесен, е в идеалната за целта тоналност. Най-после пресметнах, че спестяванията ми щяха да стигнат да покрия всички разходи по пътуването и дори можех да си позволя покупката на нов костюм. Надявам се, няма да ме сметнете за прекалено суетен; просто човек никога не знае кога ще му се наложи да каже, че е от Дарлингтън Хол, а в такива моменти е много важно да бъде облечен подобаващо за поста, който заема. Междувременно се впуснах да разучавам пътния атлас и отново да препрочитам съответните томове от произведението на мисис Джейн Саймънс „Чудесата на Англия“. Ако не сте запознати с книгите на мисис Саймънс — става дума за поредицата от седем тома, всеки от които е посветен на определен район от британските острови, — най-искрено ви ги препоръчвам. Писани са през трийсетте години, но сигурно голяма част от нещата са верни и днес — в края на краищата не мога да си представя, че немските бомби чак толкова са променили пейзажа. Между другото, преди войната мисис Саймънс често посещаваше имението; дори бе една от любимките на персонала, защото никога не пестеше любезните си похвали. Точно тогава, подтикнат от естественото си възхищение към тази дама, аз за пръв път се зачетох в книгите й в библиотеката, когато намирах свободна минутка. Дори си спомням, че скоро след като мис Кентън замина за Корнуол през 1936 г., а аз никога не бях ходил по тези места, често прехвърлях том трети от поредицата на мисис Саймънс, който разкрива на читателите прелестите на Девън и Корнуол. Текстът беше придружен от снимки и — според мен дори още по-въздействащи — художествени скици от двете графства. По този начин бях придобил известна представа за мястото, където мис Кентън живееше със съпруга си. Но както казах, всичко това беше през трийсетте години, когато книгите на мисис Саймънс се четяха с възхищение в благородническите имения из цялата страна. Аз лично не бях ги прелиствал от много време, докато последните събития не ме накараха да сваля от лавицата томчето, посветено на Девън и Корнуол. Отново разучих прекрасните описания и илюстрации и сигурно сте в състояние да си представите нарастващото ми нетърпение при мисълта, че сега можех да предприема реално пътешествие с кола из тази част на страната.

Очевидно не ми оставаше нищо друго, освен пак да повдигна въпроса пред мистър Фарадей. Разбира се, винаги съществуваше възможността предложението му отпреди две седмици да е било само моментна прищявка. Но доколкото мога да съдя от наблюденията си през тези няколко месеца, мистър Фарадей не е от онези господари, притежаващи най-дразнещата черта на характера — непостоянството. Нямаше причини да се съмнявам, че той възторжено ще подкрепи идеята за автомобилното ми пътешествие и дори ще повтори любезното си предложение да „поеме разходите за бензина“.

Въпреки това аз внимателно обмислих кой би бил най-подходящият момент да подхвана темата отново; защото, както споменах, макар че нито за миг не се съмнявах в твърдата дума на мистър Фарадей, не беше много разумно да го заговарям, когато беше зает или разсеян. Един отказ в подобна ситуация можеше да не отразява истинското мнение на господаря, а откажеха ли ми веднъж, щеше да ми е изключително трудно да се върна на темата. Следователно беше повече от ясно, че трябваше много мъдро да подбера мига.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)