Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Онези смешници.
— Не е с Еванс и Ван Влийт. — Еверет бе научил имената на Гърлен Мъж и холандеца по същото време, по което бе започнал да разпознава лицето на врага си. — Мърдай! — Сен погледна зад себе си.
— Олеле божке…
Непосредствено до Идлър, висока и великолепна, с яка от сребърна лисица, ботуши с високи токове, гълъбовосиви ръкавици, с вампирски червени устни на студеното ѝ като зима лице, крачеше Шарлът Вилие. Беше повече от достатъчно в сравнение с нея Идлър напълно да заприлича на ниска, подскачаща жаба в зле скроен костюм. След убийствената ѝ походка крачеха десет униформени Мисионери. Шлемовете им изглеждаха нелепо за улиците на Хакни; палките им за разправа с демонстранти — ни най-малко. Шарлът Вилие пристъпваше по Сесилия Стрийт така, сякаш никаква сила във вселената не можеше да я отклони от целта. Хората отскачаха от пътя ѝ, сякаш ги връхлиташе приливна вълна.
— Сега сигурно ще ми кажеш „хайде“ — обади се Еверет.
— Да. Хайде! — Сен се шмугна зад сергията за сари и пое през колонадата, където собственичката складираше стоката и вещите си. Еверет, стиснал в ръце торбите с фазани и коледни покупки, беше на две стъпки зад нея. Видя как Мисионерите започнаха да тичат. Шарлът Вилие запази все същия непреклонен чаткащ ритъм. Сен го преведе между метални рафтове, натъпкани чак до върховете на колоните със сладкия аромат на памук и коприна. Една врата в дъното водеше до коридор, помещение с умивалници, чайна, където смразяващи на вид жени седяха и гледаха към окачения високо на стената мъничък телевизор с огромен увеличителен екран на шарнирна стойка. Изтичаха покрай гърбовете на други сергии по дължината на Сандрингам Роуд. — Всички са свързани — каза Сен. — Тук никога няма да ни открият. — Тя се гмурна през едно складово помещение, пълно с космати, прашни, сърбящи кълба прежда, след което отново изскочиха на улицата. — Скапана работа — изграчи Сен. Бяха излезли на малък площад, където Амхърст Роуд се срещаше с „Далстън Уорф“, товарния пристан на канала „Лий Вали Навигейшън“. Вода зад гърбовете им. Още Мисионери между тях и Андре Стрийт. В челото на този отряд беше мистериозният клонинг на Шарлът Вилие; възможно най-точният неин двойник във всяка една подробност в ко̀сите зимни слънчеви лъчи, огряващи електрическите стълбове по Амхърст Роуд. — Мразя изненади! — изкрещя предизвикателно Сен. — Окей. Нагоре.
Това момиче знае местоположението на всяка противопожарна стълба и нейната ключалка в Ийст Енд, помисли си Еверет. Стълбата се спусна с дрънчене от скелето на третия етаж на склада, който обгръщаше трите страни на басейна на канала. Сен спря на половината път по металните стъпала.
— Защо ги носиш? — изкрещя. — Остави ги долу!
— Нямам намерение отново да давам четири лири за четири фазана — отвърна Еверет.
Той вдигна пазарските торби. Сен разтърси големия си перчем от избелели къдрици. Продължиха да бягат. Двама шарпи ги последваха предпазливо и старото желязо започна да скърца от тежестта на възрастните мъже. Останалите от отряда, водени от мъжа, когото Еверет мислено наричаше Чарлз Вилие, ги последваха по земята.
— Жалко, че тук си нямате сайт на име „ТВ тропи“ — рече задъхано Еверет, като трополеше по петите на Сен.
— Не спираш да си губиш времето, първо с пазаруване, а сега с бърборене — смъмри го Сен.
— Сайтът е за сюжетни похвати в разкази, филми и комикси, които писателите употребяват отново и отново. Има един, който се нарича „На дървото“. При него добрите побягват и се качват на покрива, след което на лошите остава единствено да се размотават наоколо и да ги чакат да слязат, също като котка от дърво.
Дори Сен можеше да види как Шарлът Вилие с нейните Мисионери излязоха иззад ъгъла на склада в далечния край на дока. Идлър не се виждаше никъде. Работата му бе приключила. Беше довел полицията където трябва; той беше единственият човек, който познаваше Хакни Грейт Порт толкова добре, колкото Сен. Шарлът Вилие каза нещо в кожената си яка и трима от шарпите заеха позиция при другата противопожарна стълба, при Андре Стрийт в другия край на товарния пристан.
— Котка на дърво, мистър „ТВ тропи“? Е, последвай тази полони. — Тя прескочи парапета до стената, след което се покатери по водостока до керемидите на покрива. Стиснал едната торба между зъбите си и преметнал другата през лакът, Еверет я последва нагоре. Сен посочи през пространството от покриви, сместено между железопътните виадукти на Ридли Роуд Маркет, към някакво строително скеле, построено покрай стената на складовата сграда край канала. — Хайде.