Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Как изобщо виждаш разлика? Просто някакви си глупави картофи и лук — оплака се Сен. Не я свърташе и бе започнала да се отегчава.
— Също като гланца за устни и грима, но това не те спира да надникнеш под капачето на всичко.
— Различно е. Тогава пазарувам.
— А сега какво правим?
— Сега купуваш. — Сен помисли за момент. — Всички ли онези оми в твоя свят умеят да готвят?
— Мисля, че въпросът би трябвало да бъде преобърнат: Никой оми в твоя свят ли не умее да готви? Татко ме е учил.
— Баща ти.
— Да.
— Нищо. Просто. Ами… странни хора сте вие.
— Необходимо умение в живота е. Ще умреш ли от глад в центъра на пазар като този само защото не знаеш какво да правиш с основни хранителни продукти?
— Не и аз — отвърна Сен. — Мен си ме харесват и имам стил. Така казват всички. Разкажи ми за баща ти, Еверет Синг. Предполага се, че сме тръгнали да го спасяваме, а знам само, че е учен и че лошите хора го искат, и че харесва някакъв женчовски звучащ отбор на име „Тотнъм Хотспър“. А, и че те е научил да готвиш.
— Баща ми се казва Теджендра.
— Видя ли? Дори това не знаех.
— И ти не си ми казвала името на баща ти — отвърна Еверет. Или каквото и да е друго за него или за когото и да е друг от семейството ти, или дали са живи или мъртви.
— А, не. Сега говорим за твоя баща. — Крачките на Сен не промениха ритъма си, докато продължаваха нататък, сергия по сергия, към дълбините на пазара Ридли Роуд на тази Земя. — Нали разбираш, ако от мен се очаква да го спасявам, ми дължиш поне някакво обяснение за онова, което ще спасявам.
— Името му е пенджабско. Синг означава „лъв“. В Пенджаб е доста често срещано. Пенджаб означава „пет реки“: в Северозападна Индия е; в моя свят са си го поделили Индия и Пакистан. Доста хора са умрели, когато Пакистан се е отделил от Индия. Милиони. Били са лоши времена, най-лошите. Не знам какво представлява Индия в твоя свят. Семейството на баща ми произлиза от село, което е точно в центъра на петте реки. Точно в средата. Всички са се преместили в Лудиана, преди баща ми да се роди — родил се е в Индия, но се е преместил, преди да навърши пет, така че няма акцент… е, добре де, понякога леко се усеща, когато се развълнува прекалено много. Имал е трима братя и две сестри и са израснали над един азиатски супермаркет в Уолтъмстоу. Тоест това прави осем човека по пряка родствена линия, после имаме две неомъжени сестри и чичо, който току-що се е оженил, всичките в една къща. Нали разбираш, пенджабците са индийските ветровици. Винаги крещят, вършат нещо, празнуват или се карат. До един живеят на усилен докрай звук. Разбира се, ако познаваше баща ми, едва ли би разбрала веднага, че е пенджабец, защото не е голям и шумен и размишлява постоянно за разни работи, но трябва само да го видиш някой път на „Уайт Харт Лейн“. А когато говори за физика, когато говори за онези неща, които никой друг не разбира, но означават толкова много за него, ще забележиш как просто изгаря… Как да ти опиша по-разбираемо семейството на баща ми? Окей: ще ти покажа как биха празнували Коледа моята баба, чичовците и лелите ми… а я празнуват редовно, въпреки че не са християни, защото пенджабците обичат добрите празненства. Няма да ти се наложи да се мъчиш със засъхнала пуйка. Не, не, това не е уместно манджари за едно пиршество. Обикновено трябва да е нещо като за истинско угощение, все едно ще им гостува кралска особа. Винаги посрещай така, все едно посрещаш принцове, казваше моята баба Аджит. — Еверет огледа сергиите за птици и месо; пуйките, напращели и закръглени като дупета, гъските, с глави, подпъхнати под дългите им костеливи крила, кръгчетата подправено говеждо, изпълващи въздуха с аромата на канела, шунката със стръкчета карамфил. Очите му грейнаха при вида на фазаните, увесени за вратовете им, мъжки и женски двойки, на сергията за дивеч.