Беглец по равнините

— И една последна подробност — каза той, като погледна нагоре и надолу по редицата сергии и собствениците им, омотани в палта, шалове, шапки, безпръсти ръкавици, стиснали канчета с чай. — Не можеш да сервираш храна за принц на маса за просяк, така че ще трябва да украся масата. Но вече ми е известно, че всичко на един кораб има своята добре премерена тежест, и ще потърся нещо красиво, но леко като перце. Като това.

Магазинът за сари се намираше в края на Ридли Роуд Маркет откъм Сесилия Роуд, където междинната зона на пазара се преливаше в територията на Хакни Грейт Порт. Собственичка бе възрастна, слаба като птица тамилка. Беше облечена в едно от собствените си сарита в комбинация с дебел плетен пуловер в исландски стил, всичко това — върху вълнени ботуши. Тя приближи ръце в намасте. Еверет отвърна на поздрава.

— Бона — каза Сен. Собственичката отмяташе сари след сари, а леката като перо материя се разстилаше като знаме, преди да се отпусне върху ръката на Еверет, за да я огледа. Сен подбра едно чисто бяло сари, поръбено със златно, и го притисна към себе си. Тамилката ѝ показа как да го обърне, надипли, сгъне и увие около нея. Пременена в сари, Сен започна да позира и да гримасничи пред високото огледало. — Бонару.

Еверет се спря на черно сари със сребърни шарки. В торбата. Коледното пазаруване беше приключило. Фазани, къдраво зеле, подправки и топено масло, сари и ориз басмати. От парите на капитан Анастейзия имаше само няколко останали шилинга.

— Сигурно се чудиш какво общо има с баща ми пенджабската коледна вечеря — каза Еверет. — Това е той. Това съм аз. Никога не си го срещала, но вероятно би го взела за тих, сдържан и странен, и зная, че не ме смяташ за истински оми, каквото и да е истинският оми, но моето семейство… е, просто не можем да не вършим големите неща, без значение дали са коледна вечеря или физика на мултивселената. И ето защо съм тук, в твоя свят, защото не можех да стоя настрана. Всяка капка от кръвта ми ме заставяше да тръгна насам.

За пръв път Сен нямаше нищо нападателно или жаргонно за казване. Просто стоеше, хапеше долната си устна и въртеше пета в изхвърлените портокалови кори и рекламни листовки за коледното вариететно шоу в Хакни Емпайър. Не можеше да го погледне. След това прегърна Еверет в свят от сива вълна и мускусна миризма и го целуна звучно по бузата.

— Истински оми си, Еверет Синг. От нашите. — Тя го отблъсна от себе си. Беше усетила, че Еверет се сковава в ръцете ѝ. — Какво ти става? Не ме ли харесваш?

— Идлър. — В дните, прекарани сред жителите на Хакни Грейт Порт, Еверет беше зървал фигурата на този своеобразен кръстник достатъчно пъти, за да започне да го разпознава. Не се съмняваше, че Идлър, със или без придружителите си в своите обиколки из Хакни Грейт Порт, също беше зървал него и Сен. Инцидентът с Шарки малко бе смекчил агресивността му — из порта слуховете се разнасяха по-бързо от инфлуенца — и известно време се бе спотайвал и мусил. Е, вече не се спотайваше и не се мусеше. Вървеше открито и дръзко. И това се дължеше на жената до него. — Не е сам.