Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Това са само мечти. Черкасов няма да предявява никакви искове. Няма за какво да упреква журналистите. Те са написали истината. Той е убиецът. На съвестта му тежат девет живота. А може и повече.
Настя Каменска постъпи в органите на вътрешните работи веднага след завършване на юридическия факултет на университета, когато бе двайсет и две годишна. Като се има предвид, че след месец и половин ще навърши трийсет и шест, към днешна дата има немалък стаж, а също и опит в оперативната работа. Всичко е видяла през тия години, грешки и поражения, горчиви разочарования, естествено, имало е и победи. Но нито веднъж не е имало случай като този с Черкасов. Често след задържането и ареста на престъпника се изясняват някакви неизвестни детайли, след което картината на престъплението изглежда малко по-различна. Дори са се случвали неочаквани открития. Но такова…
Нито веднъж през всичките тези години Настя не бе попадала в ситуация, когато след задържане на заподозрения да се изясни, че всичко съвсем не е така. Разбира се, построената в главата й по време на разработката картина и реалната картина никога не са съвпадали напълно. Винаги е имало различия, понякога съществени. Но не до такава степен!
След като си призна веднага кражбата на видеокасетите, за всичко останало Черкасов мълча твърде дълго. Във всеки случай, когато Настя пристигна на работа рано сутринта, с него вече работеше Юра Коротков и докъм единайсет разговорът им тъпчеше на едно място, което дори бе смайващо за човек без опит в общуването с правозащитните структури и без закалка в хода на дългите предишни разпити. Черкасов никак не се смущаваше от сексуалната си ориентация и спокойно и твърдо настояваше, че има право да не я обсъжда. Слава богу, в Наказателния кодекс отмениха този член, а той никога не е употребявал насилие към никого.
— Познавате ли това лице?
Коротков постави пред него снимка — кадър от филм с красив тъмноок актьор в едър план.
— Да — отговори невъзмутимо Черкасов. — Това е италиански актьор, много ми харесва. Нали вече изяснихте, че съм откраднал касети с всички филми, в които играе.
— И това лице ли познавате?
С тези думи Юра постави пред Черкасов още една снимка — на Олег Бутенко. Черкасов въздъхна дълбоко, червенината постепенно изби към бузите му. Тон се отмести малко от бюрото, пръстите на ръцете му стиснаха коленете.
— Така си и знаех. Това беше нещастен случай.
— По-подробно, моля, ако не ви затруднява — помоли вежливо Коротков, като се приготви да изслуша първата порция лъжа.
— Олег беше порочен до мозъка на костите. Когато се запознахме, вече беше дребен търговец на наркотици. И сам употребяваше. Живееше у дома, не искаше да се връща у тях, дори не излизаше от апартамента, за да не срещне случайно някого от познатите си. Знаеше, че родителите му са заявили в милицията и го търсят. Така минаха три месеца. Веднъж се върнах от работа и го намерих мъртъв. Експериментираше с наркотиците, сменяше дозите, съчетанията, последователността на приемането. Умря от свръхдоза. Какво трябваше да направя? На кого трябваше да обясня, че доброволно дойде да живее при мен и цели три месеца беше много щастлив с мен? Когато разбрах, че вече не може да му се помогне, откарах тялото му извън града.
— Михаил Ефимович, кажете ни откъде имаше Олег наркотици? Вие ли му носехте?
— Не, какво говорите. Имаше нужда от такива дози, че на втория ден щях да бъда разорен. Нямах такива пари. Той просто си донесе стоката. Обаче не знам откъде се е изхитрил да спести толкова. Според мен имаше някакви сложности с дилъра, конфликт или нещо подобно. Олег взе голяма партида и се скри с нея. Впрочем не знам детайлите, той не искаше да обсъжда с мен.
— Към момента, когато Бутенко умря, беше ли изразходвал всички откраднати наркотици, или остана нещо?
— От силните и скъпите нищо не беше останало.
— А от слабите и евтините?
— Е, едва ли могат да се нарекат евтини в обикновения смисъл. Две опаковки цигари с марихуана — Олег ги донесе заедно с цялата партида, но не ги използваше, казваше, че за него това е твърде слабо, това е само за начинаещи. Също и кокаин. Имаше много кокаин. Сигурно се досещате защо.