Черната вдовица [bg]

Жената, позната вече като д-р Лейла Хадауи, не знаеше за войната между службите, която се водеше около нея. Тя се грижеше за пациентите си в клиниката, през свободното си време си почиваше в кафенето срещу апартамента ѝ, а от време на време се осмеляваше да отиде до центъра на Париж на покупки или на разходка. Вече не разглеждаше екстремистки материали в интернет, защото беше инструктирана да не го прави. Нито обсъждаше политическите си убеждения с приятели и колеги. Основно говореше за лятната си ваканция, която бе планирала да прекара в Гърция с приятелка от университета. Пакетът със самолетните ѝ билети и хотелската резервация пристигна три дни преди датата, на която трябваше да тръгне. Туристически агент от Лондон на име Фарук Гази се бе погрижил за всичко. Д-р Хадауи не плащаше за нищо.

След пристигането на пакета Габриел и останалите от екипа вече бяха в състояние на война. Те също си организираха пътуване — всъщност булевард „Цар Саул“ се погрижи за всичко — и рано на следващата сутрин първите агенти се движеха тихо към тайните си назначения. Само Ели Лавон остана в Серенкур с Габриел — решение, за което по-късно щеше да съжалява, защото старият му приятел бе извън кожата си от притеснение. Той бдеше над Натали като родител над болно дете, търсеше признаци за тревога, промяна в настроението и поведението ѝ. Ако тя бе уплашена, то не го показваше — чак до последната вечер, когато Габриел я вмъкна в бърлогата на Пол Русо на Рю дьо Гренел за последни указания. Щом ѝ даде последна възможност да промени решението си, тя само се усмихна. След това написа писмо до родителите си, което да им бъде предадено, в случай че загине. Учудващо, но Габриел не отказа да го приеме. Прибра го в плик, запечата го и го сложи във вътрешния джоб на сакото си, където щеше да остане, докато тя се върне от Сирия.