Черната вдовица [bg]

Двете се върнаха заедно в „Панорама“ и информираха рецепционистката, че планират да пътуват до Турция. Не нямаха нужда от помощ за резервациите за ферибота; други хора се бяха погрижили за това. Обаче биха искали да си запазят стаите; престоят им в Турция щял да бъде кратък. След това д-р Хадауи се върна сама в стаята си и си събра багажа. После прати съобщение на „баща си“, с което го осведомяваше за плановете си. Баща ѝ я помоли да внимава. Миг по-късно ѝ прати второ съобщение.

ДОБРЕ ЛИ СИ?

Натали се поколеба и написа отговора си.

САМОТНА, НО ДОБРЕ.

ИМАШ ЛИ НУЖДА ОТ КОМПАНИЯ?

Отново се поколеба и удари два пъти с пръст по екрана.

ДА.

Нямаше отговор. Натали слезе на терасата, като очакваше да види Миранда Уорд, но там от нея нямаше и следа. Високият блед руснак беше на обичайното си място на бара, където бе намерил нова жертва. Натали седна с гръб към него и поднесе към устните си чаша вино, която щеше да ѝ бъде последна за много седмици напред. Когато я изпи, сервитьорката ѝ донесе втора.

— Не съм я поръчвала.

— От него е. — Сервитьорката погледна към бара. След това подаде на Натали листче, сгънато на две. — И това е от него. Май тази вечер нямате късмет.

Когато сервитьорката си тръгна, Натали прочете бележката. Усмихна се, отпи от втората чаша и пъхна бележката в дамската си чанта. След това си тръгна, без да обърне внимание на неприятния тип на бара. В стаята си взе набързо душ, окачи табелката „Не ме безпокойте“ на дръжката на вратата и изгаси светлините. Седна сама в тъмнината и зачака почукването на вратата. То дойде в десет и двайсет. Когато отвори, мъжът влезе тихо като нощен обирджия.

— Моля те — каза тя и се отпусна в прегръдките му, — кажи му, че искам да се прибера. Предай му, че не мога да го направя. И че съм уплашена до смърт.