Скрутатор [bg]

Никак не помагаше и фактът, че храната, която му даваха, представляваше мътна помия с цвета на гнили листа. Гилаелит протегна ръка към купата и потопи пръст. Храната се оказа със зеленчуков произход, но доста безвкусна, затова той блъсна купата настрана. Единствените зеленчуци, които обичаше, бяха притежаващите по-остър вкус: лук, всички разновидности на ряпата. През по-голямата част от живота си бе поглъщал деликатеси като охлюви, мариновани вътрешности… Небцето му копнееше за екзотични и натрапчиви вкусове. Но след като нямаше да получи нещо по-различно от тази печална каша…

Той протегна костеливи пръсти, загреба от зелено-кафявата субстанция и преглътна. Потискащата липса на вкус му напомни за противното детство. Заровените спомени избухнаха.

Неговата вярна дойка го бе отнесла от трупа на мъртвата му майка и се бе отправила в дълго пътуване, криейки се през деня. Гилаелит така и не бе научил кой е — и отдавна бе решил, че не иска да знае. Това само би породило още проблеми.

Тетрархът потръпна под разлива на някогашните спомени. Той бе раснал като болнаво дете, впоследствие изпитвало затруднения с ученето. Ако дойката му не се бе оказала изключително търпелива, и до днес той щеше да си е останал неграмотен. Но след като веднъж се бе научил да чете — и особено да смята — светът се бе разгърнал пред него.

Скоро след това бе настъпила най-голямата трагедия в живота му. Дойката му се бе разболяла и беше умряла, а Гилаелит се бе озовал в сиропиталище, където бе получавал обидни дажби безвкусна каша.

Той отново блъсна купата, разливайки част от съдържанието ѝ върху пода. В сиропиталището стомахът отново бе започнал да му създава проблеми. Бе престанал да се бунтува едва когато Гилаелит бе включил в менюто си екзотика от рода на охлюви, личинки и рибешки органи.

Изглеждащ извън хармонията на света, той бе принуден да се сражава упорито за всяка незначителна крачка напредък, макар в замяна да бе получавал единствено жестокост или безразличие. Странните му хранителни навици бяха подчертавали изолираността му от останалите и го бяха превърнали в обект на презрение и подигравки. Пълният самоконтрол бе представлявал единствен начин за понасяне на постоянния тормоз. Принуден да овладее чувствата и емоциите си, с течение на времето Гилаелит бе разпрострял този контрол върху всички около себе си, а впоследствие и върху всичко.

По-късно този непоклатим контрол му бе позволил да натрупа огромно богатство. А огромното богатство от своя страна му бе позволило да се оттегли в място, което Гилаелит бе могъл да контролира изцяло. Бе построил Нириандиол, за да притежава своя собствена сфера на влияние. Но по-късно бе установил, че пълният контрол е невъзможен без пълното разбиране на света. И решеният да преодолява всички препятствия тетрарх бе пристъпил именно към това: да узнае защо светът е такъв, какъвто е. Така в живота му се бе появила цел.